Нов симфоничен оркестър представя Трета симфония от Франц Шуберт и Четвърта симфония от Роберт Шуман

На 25-ти февруари от 19.30 часа в зала „България" Нов симфоничен оркестър представя Трета симфония от Франц Шуберт и Четвърта симфония от Роберт Шуман. Ще дирижира Росен Миланов.

От 1997 до 2013 година Росен Миланов е бил музикален директор на Нов симфоничен оркестър, с който е реализирал десетки концерти в София. Сега 12 години по-късно младите музиканти от оркестъра ще имат възможността да работят с един от най-големите диригенти в света.

Росен Миланов е дирижирал: Симфоничния оркестър на BBC, Суис Роман оркестър,  Ротердамската филхармония, Софийската филхармония, Симфонични оркестър на Олборг, Латвийския и Унгарския национален симфоничен оркестър, оркестрите в Торонто, Ванкувър, Квазулу-Натал и Кейптаун филхармония в Южна Африка, Мексиканска филхармония, Колумбийската филхармония, Националния симфоничен оркестър на Коста Рика, Симфонични оркестри на Сао Паоло, Бело Оризонти и Нова Зеландия, а в Япония - NHK, Сапоро, Токио, Hyogo Performing Arts Center, както и  Сингапурския симфоничен оркестър, Малайзийската и Хонконгската филхармония.

Солисти в негови концерти са били Йо-Йо Ма, Ицхак Пърлман, Джошуа Бел, Рене Флеминг, Мидори, Кристиан Тецлаф, Хилари Хан, Доун Ъпшоу и Андре Уотс. По време на единадесетгодишния си мандат с Филаделфийския оркестър Миланов дирижира повече от 200 концерта. Под неговата палка са прозвучали първите изпълнения на произведения на съвременните композитори Дерек Бермел, Мейсън Бейтс, Каролайн Шоу, Филип Глас, Ричард Даниелпур, Николас Мо и Габриел Прокофиев.

Десет години след смъртта на Шуберт, Роберт Шуман пише: „Ако плодовитостта е главен признак на гения, то Франц Шуберт (1797-1828) е един от най-великите. За малко повече от трийсетте си години живот, той създава изключително много. От всичко това обаче е отпечатано едва половината...". Творческата самота и бедността на Шуберт са били очевидни за неговото обкръжение. Музиката му е останала непозната, интересът на издателите към нея слаб, защото е „недостъпна за широката публика". А бедността на Шуберт е била пословична: по време на една от премиерите на негово произведение, след бурни аплодисменти, композиторът е бил приканван многократно на сцената, но той не искал да излезе заради износените си дрехи. Парадоксалното е, че това е съдбата на автора на такива шедьоври като „Аве Мария", „Горски цар", Серенада, „Смъртта и момичето"; на девет симфонии, първата от които написана на девет-годишна възраст и наречена по-късно „звезда от първа величина на небосклона на световния симфонизъм".  

Син на търговец на книги, Роберт Шуман (1810-1856) много рано показва способностите си на пианист, интерес към композирането, както и литературните си наклонности. През 1821 г. заминава за Лайпциг, за да учи право. От огромно значение в този период е срещата му с Фредерик Вик при когото взема уроци по пиано и учи композиция. През 1834 г. Шуман започва да издава музикален журнал „Ново списание за музика" – той е негов главен редактор и основен автор в продължение на 10 години.

Сърдечните връзки играят важна роля в живота на Шуман. През 1835 г. той се влюбва в дъщерята на своя учител  Вик – Клара, но баща й прави всичко възможно, за да ги раздели. Те прекарват твърде много време разделени, поради което Шуман изпада в тежки депресии. Едва в 1839 г. те предприемат законна стъпка да прескочат съгласието на Вик и след редица съдебни дела получават правото да се оженят.

Шуман и неговото изумително творчество – около 150 песни, включително знаменитите цикли „Любовта и животът на жената" и „Животът на поета"; симфониите, прекрасните поетични творби за пиано и невероятно красивата камерна музика – му отрежда място на композитор от световна величина.

През 1850 г. Шуман заема поста музикален директор на оркестъра на град Дюселдорф. Това е първият и единствен щастлив период в неговия живот – пише изразителният Концерт за виолончело, Симфония №3 /"Рейнска"/ и Четвърта симфония.

През 1852 – 1853 г. здравето на Шуман се влошава. През 1854 започва да страда от халюцинации, прави опит за самоубийство и постъпва в приют, където умира през 1856 г.