Неслучилото се минало и абсурдното настояще в изложбата ''Ерата на мемето''

Предпоследната седмица на месец май е времето, когато цяла България е в Габрово. Поводът е ежегодният Карнавал, който през 2023 навършва (има-няма) 100 години. Ден преди него, на 19 май от 18:00 часа в Музея на хумора и сатирата се откриват две вълнуващи изложби. 

„Ерата на мемето" в трансформираната зала 7 на Музея посетителите ще се потопят в света на веселите картинки, преобърнали завинаги начините, по които комуникираме и се забавляваме в дигиталното пространство. Изложбата включва примери на популярни мемета от България и света, подбрани и анализирани (съвсем не на шега) от отговорен екип от учени и други свободни електрони. В селекцията на изложбата откриваме задължителните серии мемета за котки и за политици, за култови герои от популярната култура и за феномени на времето, в което живеем. А защо и как да не пресичаме пред трамвай на Цветница, ще ни разкаже фотографът Иван Шишиев.

Темата за меметата в контекста на дигиталната ера и комуникационната трансформация е актуална и едновременно с това любопитна и неизследвана. През последната година екип от Софийски университет, ръководен от проф. Ивайло Дичев и д-р Мила Минева, прави един от първите опити у нас да надникне зад причините, превърнали меметата в културен феномен. Те са разгледани като спонтанна и естествена човешка реакция, като мигновен и безкомпромисен коментар на случващото се около нас. Едновременно с това меметата са видени и като инструмент за себеизразяване, като нова комуникационна единица, която свободно ремиксира образ, текст, смисъл и хумор. 

Изложбата „Ерата на мемето“ е част от изследователския проект "Поп-култура, поп-политика: дигиталният обрат", подкрепен от ФНИ на МОН, и може да бъде разгледана до 2 септември 2023. В месеците след откриването тя ще стане терен и на различни събития и инициативи, насочени към младите хора и любителите на интернет културата. 

Екип:
Изследване: проф. Ивайло Дичев, д-р Мила Минева, Мария Иванова, Росалина Димитрова
Куратори: Мартина Венкова, Николай Диевски, Маргарита Доровска
Изложбен и графичен дизайн: Мартина Венкова
Текстове: Мартина Венкова, Николай Диевски, Маргарита Доровска

В очакване на лятото, дигитален колаж, януари 2020
Изглед към строящия се небостъргач на Артекс в квартал Лозенец от басейна на пентхауса на Канелопулос в Атина, 1961 - детайл от фотография на Слим Аронс (Slim Aarons).

Една алтернативна история на неслучилото се минало и абсурдното настояще разказват пред нас дигиталните колажи и стенсилите във втората изложбата, която се открива на 19 май - „Имало едно време в България / Once upon a time in Bulgaria” на Станислав Беловски. Предназначени основно за Instagram и за уличните стени, работите на Беловски влизат в музея, за да покажат друга реалност, едновременно позната и неистинска.
За своите колажи Станислав Беловски използва известни образи от западната култура. Създава смесица от познати символи, образи на поп икони, исторически моменти и визуални препратки към класическата живопис. Образи, които са влезли в ДНК-то на обществото ни и са станали част от популярната култура.

В изложбата реално и нереално разменят местата си. Образи от една епоха прескачат в друга. Дискретният чар на миналото се сблъсква с острите черти на настоящето. Разпознаваеми знаци от запада се оказват в български контекст. Време и пространство загубват значението си, като в новоизмислена метавселена. Представените колажи повдигат въпроса за предаването на визуалната памет за събитията и засвидетелстват колко е лесно да се подмени миналото, като дават една нова възможност какво би могло да е миналото и света около нас.
Свободни от политическа коректност са четирите стенсили, които са представени в залата. Първо се появяват анонимно върху улични стени в София и много скоро влизат в градския фолклор. Те обсъждат големите теми в българското общество през последните години – завладяната държава, липсващото върховенство на закона, отношението към пандемията и подменените критерии за добро и лошо.
Колажите в изложбата са родени от въображението на автора им като реакция на действителността, в която живеем. Хуморът в тях е фокусиран върху подменените авторитети, идеали, смисъл на думите - фейка около нас, който изглежда по-реалистично от живота ни. Изложбата дискутира и теми като развенчаните герои, разпадащите се медийни образи, фалшивата слава.

Фей Дънауей след Оскарите 1977, София, дигитален колаж, януари 2021
Фей Дънауей закусва на фона на Народния театър. Оригиналната фотография на актрисата е от хотел в Бевърли Хилс, на сутринта на 29 март 1977, след като предната вечер е спечелила Оскар за най-добра актриса за 1976-та за главната роля в "Мрежа".

„Имало едно време в България / Once upon a time in Bulgaria” е кураторски дебют на Георги Бъчваров.
Станислав Беловски (роден 1976, София ) е визуален артист, познат със своите артистични намеси в градска среда и с дигиталните колажи, които показва в социалните медии. Вдъхновява се от иконични образи на политически фигури, артисти, музиканти, известни картини, документални снимки. 

Завършва Националната гимназия за приложни изкуства в София през 1995.
Реализирал е редица самостоятелни изложби, както и участия в колективни изложби, конкурси за съвременно изкуство, кураторски проекти и фестивали в България и чужбина. Сред последните му самостоятелни изложби са „No Reason to Leave from the Sun“ (2019) (галерия „Нюанс“, София), „MIRROR, MIRROR“ (2020) и „Nostalgic Dystopia“ (2022) (галерия „Кредо бонум“, София) и „Аз трябваше да направя нещо…“ (2023) (Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство, София).

След откриването на двете изложби в Музея ще се проведе разговор-дискусия за това, как интернет променя хумора с проф. Ивайло Дичев, д-р Мила Минева и Мартина Венкова от екипа, реализирал “Ерата на мемето”, сценариста на Карнавала - Ангел Иванов, и карикатуристите Чавдар Николов и Христо Комарницки.

На 20 май от 11:00 часа в Музея на хумора и сатирата ще се проведе и лекцията "Британският модел". В нея невъзпитания карикатурист от "Прас-Прес" Чавдар Николов, ще говори за развитието на британската карикатура от началото на 18. век до наши дни.
Британците приемат новороденото изкуство в Италия от 16 век, наречено карикатура, като нещо, което пасва идеално на британският хумор и поглед върху обществото , осиновяват го и го превръщат в кралица, доминираща и до днес в британската публицистика. Когато световната карикатура започне да се застоява и да се върти на едно място идват на помощ британците, които намират винаги нови хоризонти за рисувания хумор.