Меденият месец, който трае вечно - Матю и Камила Макконъхи
Било е юлското лято на 2006 година.
В този момент е правил най-хубавите маргарити на планетата.
Стоял е начело на масата в "Хайд Клуб" на Сънсет Булевард.
Тогава я вижда за първи път. Божествено и нереално красива. Дава си ясна сметка, че тя не е като другите жени и ще трябва да се потруди за нея. И то по джентълменски възпитан начин.
За своята съпруга Матю казва, че петнадесет години по-късно от тяхното запознанство, тя все още е единствената жена, която иска да изведе на среща, с която да спи и до която да се събужда сутрин.{GALLERY}
Когато са разбрали, че Камила е бременна, двамата са плакали, танцували и ликували от щастие.
На 7-ми юли 2008 г. се ражда Ливай Алвес Макконъхи, техният първороден син. С това, вече Матю се е почувствал истински успял и завършен. В своя списък, състоящ се от десет изброени цели, под номер едно в челната позиция, е написал, че иска да стане баща.
На 3-ти януари 2010 г. на бял свят се появява Вида Алвес Макконъхи "единственият меден месец, който трае вечно", пише Макконъхи в книгата си.
През пролетта на 2012 г. Камила му връчва покана за собствената им сватба. Матю отвръща, че само му трябва дата, на което тя му дава ултразвук в ръцете. На път е третото им дете.
Вдигнали четиридесет и четири палатки в двора за осемдесет и осем близки приятели и роднини, които се забавлявали цял тридневен сватбен уикенд. И така на 13 юни 2012 г. Камила Алвес става Макконъхи.
След сватбения им ден, братът на Матю му казва: "Братко, ако има рай, мисля, че ти си го постигнал."
Малко след Коледа, на 28.12.2012 г се ражда Ливингстън Макконъхи.
Женен, с три деца като своя починал баща, намиращ вдъхновението си в истини, а не просто в идеи, Матю, пише, че е бил по-доволен от живота от всякога.
През последните дванадесет години Камила и трите им деца винаги пътуват и живеят заедно с Матю на всяка локация, на която го отвежда актьорската му кариера.
Веднъж питал любимата си Камила: "Какво трябва да направя, за да те загубя."
"О, това е лесно. Промени се." - отговорила му тя.
Предлагаме ви три от неговите чувствени и красиви слова, адресирани до неговата единствена дама на сърцето му. Тези и още свои лични истории и преживявания, Матю описва в автобиографичната си книга, която през цялото време върви като необикновено сближаващо пътешествие ''Зелени светлини''.
"Дамата на надеждата
О, любов моя, как си?
Не да те правя, а да те видя щастлива
е едно от любимите ми неща.
Моя сестра.
Моя любовница.
Моя приятелка. Мой клонинг.
Стремглаво през дните
напредваме сами.
И сега сме на онова място,
поглеждаме през ръба.
"Първо ти, не, първо ти."
Ами ако скочим заедно,
държейки се за ръце.
Какъв дълъг път, и двамата сме съгласни, че е така.
Добре е, казвам аз.
Ти питаш: "Какво?"
"Само искам да летя с теб."
"Мъжът никога не е по-мъжествен, отколкото след раждането на първото му дете. Не мачо. А мъжествен. След първородното главата, сърцето и инстинктите на новия баща са по-подредени откогато и да било преди. Петте му сетива са на една честота, интуицията му е настроена, той трябва да изсече в камък всяко лично, финансово, духовно или кариерно предчувствие за следващите шест месеца. Трябва да вярва, че знае и може да предсказва бъдещето, защото сега за първи път в живота си, той живее за него и то живее за него."
"Днес правих любов с моята жена.
Не защото исках точно тогава, а защото знаех, че ще искам, щом започнем.
И че разходката по плажа след това
ще е по-романтична.
Коктейлите, които направих в 5:45,
ще са по-вкусни.
Скаридите, които сготвих,
ще имат повече аромат.
Мачът, който гледахме в 7,
ще е по-вълнуващ.
Музиката, на която танцувахме до полунощ, ще е по-ритмична.
И разговорът за живота, който водехме,
седнали на кухненската маса един срещу друг
до три през нощта, ще е по-вдъхновяващ.
И беше."
Можете да поръчате мемоарите на Макконъхи "Зелени светлини" от тук: https://chapterone.bg/product/zeleni-svetlini/