Мартин Скорсезе е удостоен с почетната "Златна мечка" на Берлинале за цялостно творчество
Във вторник вечерта Мартин Скорсезе получи почетната "Златна мечка" на Берлинския филмов фестивал за цялостно творчество, а старият му приятел, германският режисьор Вим Вендерс, му отдаде топла лична почит.
В речта си Вендерс определи стария си приятел като "властващия крал на киното" и каза, че за половин век режисьорска дейност Скорсезе се е превърнал в запазена марка, почти бранд.
"Спокойно можеш да влезеш в киносалона, да седнеш и да знаеш, че със следващия филм на Мартин Скорсезе, ще видиш майсторски филм, който значително ще определи своето време, не повече, не по-малко", каза той.
Той си спомня как за първи път се е запознал със Скорсезе, докато е присъствал на филмовия фестивал в Телюрайд през 1978 г. Вендерс спасява Скорсезе и тогавашната му партньорка Изабела Роселини, след като ги среща със спукана гума, докато двамата пътуват обратно към Лос Анджелис по живописен маршрут през Долината на паметниците, предложен от покойния основател на Телюрайд Том Лъди. Вендерс показа поредица от черно-бели снимки, запечатали сцената, в която Скорсезе сваля гумата от наетия от него автомобил, за да открие, че няма резервна. Сълзите в очите на Скорсезе се появиха, когато Вендерс каза: "Скъпи Марти, благоговея пред това, че и двамата сме тук, в тази зала, 46 години по-късно."
Скорсезе се съсредоточи върху ролята, която филмовите фестивали са изиграли, за да подхранят кариерата му и да му дадат общност от кинотворци. Като спомена мястото на Берлинале в неговата кариера, той припомни спечелената от Брайън де Палма "Сребърна мечка" за "Greetings" през 1969 г.
"Това беше много важна повратна точка за Брайън, разбира се, и за всички нас, работещи в нискобюджетни независими филми в Америка по това време, и особено в Холивуд", казва той. "Това помогна да се отвори пътят за режисьори като Джим Макбрайд, Фил Кауфман и мен, а със сигурност и за Брайън и други. Това ни даде авторитет, в смисъл, че студиата започнаха да ни възприемат сериозно."
Скорсезе подчерта значението на общността от режисьори, в която е влязъл по време на кариерата си, като каза, че обсебващият характер на филмопроизводството означава, че то може да бъде самотно занимание.
"Това е самотно заанимание. Но е важно да не забравяш, че въпреки че е самотно, си част от общност от хора, водени от обсебваща любов към това изкуство, наречено кино, и работата, която вършим поотделно, е част от един голям непрекъснат, в крайна сметка безкраен разговор. Безкраен и вечен."
Сред другите приятели и сътрудници на церемонията бяха дългогодишната монтажистка Телма Шунмейкър и Шарън Стоун, която беше номинирана за "Оскар" за участието си във филма на режисьора "Казино" от 1995 г.
Скорсезе отдаде почит и на покойния си германски оператор Михаел Балхаус, който участва в редица негови филми - включително "След часовете", "Последното изкушение на Христос", "Добри момчета" (за който е номиниран за "Оскар"), "Бандите на Ню Йорк" - като го определи като любим сътрудник и скъп приятел, който му липсва всеки ден.
Скорсезе е редовен гост на Берлинале през цялата си кариера, започвайки с наградения с "Оскар" "Разяреният бик", който се прожектира извън конкурсната програма през 1981 г., последван от "Cape Fear", който се прожектира в конкурсната програма през 1992 г.; "Бандите на Ню Йорк", който се прожектира извън конкурсната програма през 2003 г. и се завръща за ретроспективна прожекция през 2010 г.
Филмът му за концерта на Ролинг Стоунс ''Shine a Light'' открива Берлинале през 2008 г., а ''Shutter Island'' се играе извън конкурса през 2010 г.
Церемонията по награждаването беше последвана от прожекция на криминалния трилър на Скорсезе от 2006 г. ''The Departed'' с участието на Леонардо ди Каприо, Мат Деймън и Джак Никълсън.