Легендата е жива! Грамофонът се завръща
"Продължавах работата си за подобряване на телефона, когато изведнъж запях над мембраната, на която беше запоена малка стоманена игла. Пластината трептеше и иглата убоде пръстта ми. Това ме накара да се замисля. Ако успея да прокарам колебанията на иглата, може и да "заговори тайнствен звяр". Годината е 1877-ма и Томас Едисон, без да осъзнава това, поставя началото на едно изобретение, което близо 150 години по-късно продължава да възпроизвежда най-правдоподобно записания музикален звук.
Ерата на дигиталните технологии е в разгара си, компактдисковете постепенно отстъпват мястото си на флашки, mp3-ки и други всевъзможни музикални носители, които могат с лекота да се поберат в джоба на дънките ви. Както се казва "всичко с времето си". На днешните малчугани не им се налага да въртят до припадък с молив ролките на раздрънканите аудиокасети и да ги лепят с тиксо с надеждата да чуят още веднъж любимото си парче. Докато по отношение на качеството на звука аудиокасетите са твърде назад в класацията, то винилът е способен да ви пренесе там, където никога не сте били досега, дълбоко в дебрите на музиката.
Все още никое съвременно изобретение не е способно да замени грамофона. Освен кристалния звук, който е като мехлем за душата на аудиофилите, той е символ на доброто старо време. Откритието на Томас Едисон днес има и сантиментална стойност, а да настроиш правилно своето устройство си е висша форма на майсторлък. Всичко това доведе до ренесанса на грамофона. От 2007 г. аналоговата индустрия отбелязва драстичен ръст в продажбите на плочи. Съвременните читави модели грамофони вървят от 700 евро нагоре. Ако искате нещо наистина специално, купете си моделът, с който Роман Абрамович слуша стари руски песни – Transrotor Artus, цената е 150 000 $. Това чудо на техниката изглежда като нещо средно между космически кораб и машина на времето и тежи 350 кг.
Разбираемо е да нямате желание да похарчите толкова пари само за да чуете музиката така, както никога досега. В такъв случай, слезте в мазето, избършете прахта от стария "Акорд" на дядо си, сложете винила и нежно придвижете лекото рамо, в чийто връх се спотайва иглата-четец. Не обръщайте внимание на пращенето и съскането, това е част от очарованието на грамофона...
