''Кошер'' на Блерта Башоли ни разкрива женската сила и нейната издръжлива захапка на фона на суровия патриархат в Източна Европа
Балканската подправка айвар се приготвя от печени, пасирани червени чушки. Това е и центърът на феминистката драма ''Кошер'' на косовския писател и режисьор Блерта Башоли, базирана по истинската история за живота на Фахрие.
В основата на тази силна битова драма е женската сила и нейната издръжлива захапка на фона на суровия патриархат в Източна Европа. Историята за заминаващи мъже, трагично загинали във войната, и жени, които са изоставени, героично поемащи товара в тяхно отсъствие.
Със съпруг, който се предполага, че е мъртъв, но без труп в гробището, Фахрие е заседнала в жестока неопределеност, несигурно състояние, споделяно от други в селото.
Преобладаващите норми означават, че на тези жени не е позволено да се омъжват повторно и не им е позволено да правят почти нищо друго, освен да се грижат за семействата си и да общуват с други предполагаеми вдовици. Дълбоко в себе си Фахрие знае, че шансовете съпругът ѝ да се върне у дома са сърцераздирателно малки.
Тя знае, че няма да може да издържи трудностите още дълго. Кошерите, които съпругът ѝ е поставил, не са достатъчни за осигуряване на скромното ѝ домакинство. Да не говорим за честите болезнени ухапвания, които ѝ се налага да понася по време на работа, чието ужилване камерата на Башоли улавя интензивно.
Продажбите са скромни и понякога почти несъществуващи, но пчелите са единственото ѝ средство за изкарване на оскъдно препитание. Така тя се захваща с бизнес с домашно приготвени чушки, включващ други трудолюбиви жени в нейното положение и разумна сделка, сключена с местен пазар, който се съгласява да купи продукта им.
По този начин обаче Фахрие провокира презрение върху себе си от патриархата, че се осмелява да направи нещо в живота си. Че се осмелява да кара автомобил. Че се осмелява да продаде стария настолен циркуляр на съпруга си, акт, към който се гледа като особена обида.
Засрамвана у дома и на обществени места, тормозена и деморализирана, неодобряващите мъже стават враждебни до такава степен, че хвърлят камъни по колата ѝ, наричайки я ''к***а''. В един смазващ ден жените откриват бурканите си разбити, а айварът им разлят навсякъде.
Подобно на главната героиня, филмът е строг, директен и внимателен към обикновения живот. Башоли не ви удря с мизерията на Фахрие и не държи емоциите ви като заложници. Фахрие не е привлекателна, понякога дори не е симпатична, което означава, че е повече човешко същество, отколкото емблема на добродетелно страдание.
Башоли не разглежда войната в Косово в документални подробности, нито се задълбочава в нейния геополитически контекст. Също така не осветлява културните и социални практики, които толкова строго ограничават живота на тези вдовици.
Тя не се интересува от партизанска политика, нито развява очевидни знамена. Вместо това режисьорката се концентрира върху текстурите, жестовете и практиките на ежедневието, задържайки се върху това как Фахрие се грижи за кошерите, опитва се да поправи течащ кран, къпе сина си, храни семейството си и старателно обработва и бутилира айвар, с надеждата да го продаде.
Кошерът вече не е навън, а вътре в дома ѝ, където събира и други жени, където се прокрадва смях. Където понякога се танцува и ''жужи''.
Премиерата на филма ''Кошер'' беше на филмовия фестивал Сънданс през 2021 г. и стана първият филм в историята на фестивала, спечелил и трите основни награди – Голямата награда на журито, Наградата на публиката и Наградата за режисура – в конкурса за драматично кино в света. Избран е и като косовски кандидат за най-добър международен игрален филм на 94-те награди Оскар.
През март 1999 г. в село Круша е Маде става едно от най-големите кланета през войната в Косово. Над 240 души от селото са убити или изчезват.
Днес, 20 години по-късно 1800 души още се водят изчезнали. 64 са от Круша.
Според някои са хвърлени в реката или са убити в гората.
Други се надяват, че се върнат живи.
Фахрие още притежава бизнеса си и дава работа на над 50 вдовици от Круша. Дори изнася стока за Европа.
Предлагаме ви и: Елвис напусна сградата, но остана завинаги в сърцата ни