Изложба ''Цветовете в нас и навън'' на Мануел Ебнер

Приятно се изненадах, когато в средата на декември Мануел ми се обади, за да помоли да видя негови картини и да чуе мнението ми. Звучеше толкова ентусиазирано на фона на всеобщата апатия и стрес. Приятно ми беше да чуя, че отново се е върнал към рисуването и има кураж да сподели. Малкото момче, което често предпочиташе след училище да изчака майка си в галерията, вместо в нейния офис, е вече кандидат студент. Спомням си с какво внимание разглеждаше картините, интересните въпроси, които задаваше, рисунките му, вдъхновени от видяното…

Първото, което грабна погледа ми беше куп етюди - натюрморт и портрет, изпълнени с молив и въглен. Преди да формулирам въпроса си – до тук добре, а математиката, защото изпитът по архитектура включва и математика, Мануел ме изпреварва:
-        С математиката съм добре, как намираш рисунките?
-        Мисля, че  до тук си добре! 
Тогава погледът ми се насочи към пръснатите по пода, в другата част на хола, платна. Цветни свободно изляти състояния на духа, носещи ту експресивни нотки, ту опит за подреждане на мисълта, ту скрити и привидно укротени емоции...
-        Исках да се разнообразя и да се откъсна от черно-бялото. Знаеш, че не мога за дълго време да се концентрирам, така си почивам – отпушвам в цветното, разчупвам правилата. Много успокояващо ми действа. Особено синьото. За мнозина това е студен цвят, но на мен ми носи спокойствие и свобода. Асоциирам го с една мисъл, която ще перефразирам: „  Свободния човек е като река. Тя не знае къде отива, но винаги намира океан.”
Организиране в триптихи и диптихи, картините подсилват усещането за умишлено търсен баланс. Разбирам, че при някои се е получило случайно. Така поднесени платната подсказваха потенциална интериорна аранжировка. Бяха мислени, като за експониране в едно пространство.
-        Изложба ли си замислил?
-        Да, ако прецениш, че можеш да си позволиш да ги изложиш в твоята галерия.
-        Какво искаш да постигнеш с нея -  да вдигнеш шум около себе си, да впечатлиш някого, да натриеш някому носа, да продадеш?
-        Да си направя подарък за рождения ден, предстои ми да стана на 19. И си помислих, че мога да отбележа тази дата по един различен и запомнящ се начин.
-        И коя е датата?
-        18 – ти март.
-        Ще помисля за датата. По принцип ме спечели за каузата. И да, мога да си позволя да ги изложа.

Обичам предизвикателствата. Благодаря ти, Мани! Защото с твоята изложба, ти ще създадеш възможност за твоите приятели и съученици да усетят магията на изкуството. А това е прекрасна кауза. Колкото до твоите картини – ти си още в началото. Тепърва ще търсиш стила и изразните си средства. Но големият експеримент е започнал. Изкуството е свило гнездо в сърцето ти. А това е безценно. Където и да се реализираш, на където и да поемеш - то ще бъде твой духовен баланс.
 
Ваня Маркова – галерия „Арт Маркони”,Варна

 
Мануел Ебнер е роден на 18.03.2003 година във Варна. Учи в ЧСУ „Юрий Гагарин”. Желанието му е да следва архитектура. Рисуването е негова страст, която го е завладяла още от детските години.  Другите му увлечения са –ски и голф. Счита себе си за артистична натура и точно това иска да покаже чрез творбите си – своя емоционален цвят във всичките му нюанси.