Историята на плащаницата от Торино и връзката ѝ с град Лодз, Полша
През 2008 година бях на работно посещение в град Лодз, Полша и с удоволствие посетих базиликата „Св. Станислав Костки“, катедрален храм на Лодската епархия.
В нея бе изложено копие от Торинската плащаница, която имах честта да видя отблизо и да изследвам, колкото ми беше възможно. Поставено под стъкло, платното ясно показа силата на посланието си – изключително въздействие върху възприятията и мисловния ми процес, за събития от време оно. Културна и религиозна ценност, с глобално значение за милионите християни по света. Тогава не знаех, колко много е свързана Торинската плащаница с България и с н.в. Симеон II Сакскуборготски. Години по-късно научих, че той е бил определен като официален изпълнител на завещанието на дядо си, Виктор Емануил III Савойски (1869-1947), крал на Италия (1900-1946), който е баща на майка му, царица Йоана Българска (1907-2000).
В наследството е опоменато съществуването на Торинската плащаница (предполагаем оригинал) и според последната воля на починалия крал Виктор Емануил III Савойски, тази плащеница трябва да бъде предадена след смъртта му на католическия папа, който и да е той. Интригата се заплита, от интересния факт, че римо-католическата църква не приема, не признава и не намира за истинска и реална Торинската плащаница. Така дарението става безпредметно, за институцията, която го отрича. Възможно ли е стара тайна между Виктор Емануил III и някой папа, ръководещ Светия Прстол по време на монархическото му управление, да е в основата на това странно наричане, за предаване на Торинската плащаница във владение от Ватикана?
Каква е историята на Торинската плащаница, във времето? Според преданието, тя представлява парче ленено платно с размери 4.36 м. на 1.10 м. , с отпечатан образ на човек, смятан че е на Исус Христос. Тъканта е погребалната плащаница, с която той е бил увит, след разпятието си.
Освен Кръста, на който е разпънат Исус, плащаницата е следващата по важност реликва за християните и е свидетелство за характера на тъжните събития, станали преди повече от две хиляди години. От Евангелието на Матей се знае за съществуването на плащаница, с която Йосиф Ариматейски е повил мъртвото тяло на Исус от Назарет. Папа Климент VII де Медичи (1523-1534) оспорва нейната реална сила и присъствие в християнството, но не се противопоставя да бъде почитана.
Това е същия папа, който не дава развод на английския крал Хенри VIII Тюдор с първата му съпруга Катерина Арагонска и го тласка към създаване на англиканска църква. Първоначално плащаницата се е съхранявала в Йерусалим, но по-някое време става притежание на Савойското херцогство, в Торино, Италия. Дълги години е тяхна собственост, до март 1983 година, когато е дарена на Светия Престол, от православния по вероизповедание бивш цар на България, пряк наследник на Савойската фамилия, н.в. Симеон II, Сакскобурготски. Той я предоставя далновидно на папа Йоан Павел II, точно в период на засилена истерия и подозрения за наличието на българска следа в покушението над него. Агресията е извършен на 13 май 1981 година на площад „Свети Петър“ във Ватикана, Рим, от турския екстремист Мехмед Али Агджа. Папа Йоан Павел II оцелява след четири куршума в тялото си и събитията имат продължение.
Дали актът на предаване на Торинската плащаница, ставащ точно две години след това покушение, а не по-рано, е част от голямата геополитическа игра, никой няма да свидетества? Ясно е, че от кончината на крал Виктор Емануил III Савойски през 1946 година, до предаването на светинята през 1983 година, са изминали 37 години, в които тя все още е родово притежание на Савойската фамилия. И настъпва някакво събитие или факт, който променя хода на нещата и изведнъж се изпълнява надлежно волята му, Торинската плащаница да стане притежание на Ватикана. И да се яви като свидетелство, като ограмотяваща улика, за светостта на разпъването, смъртта и възкръсването на Исус Христос.
Н.в. Симеон II Сакскобурготски става премиер-министър на република България (2001-2005) и посреща в София папа Йоан Павел II, през 2002 година. Дали двамата пак са разисквали темата „торинска плащанища“, само те си знаят. Папа Йоан Павел II оневини България за участие в каквито и да е завери срещу него и сътвори нещо невероятно. Премахна сянката на вековната схизма между римо-католическата и православната църкви, като се срещна с българския патриарх Максим в Светия синод в София и посети тържествена служба в катедралния храм „Св. Александър Невски“. Митрополитите го посрещнаха при влизането му и хорът на храма го приветства с православния химн „Ангелите пееха Чиста Дево, радуйся“.
Главата на римо-католическата църква отбеляза важността за България и Европа на честрването на празника 24 май, ден на светите братя, равноапостоли Кирил и Методий, проповедници на Христовото евангелие и основатели на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. Още през 1980 година, той ги обявява за съпокровители на Европа.
Правени са изследвания многократно през годините за автентичността на Торинската плащаница. Резултатите показват, че плата е от периода между 1260 – 1390 години, което потвърждава първоначалните опасения на римо-католическата църква, че нейното представяне за автентична светиня не отогваря на историческата истина. Но датирането й съвпада с първата поява на плащаницата в църковна среда.
Пред базиликата „Св. Станислав Костка“ в град Лодз е издигнат паметник на папа Йоан Павел II, открит на 4 юни 2000 година, за да съвпадне с две хиляди години от възникването на християнството и честване на 80 години от създаване на епархията в града. Бронзовата статуя е висока 2,2 метра и е направена от гранит, по проект на полската момументалиска Кристина Фалдига-Солска. Папа Йоан Павел II е посетил Лодс през 1987 година.
Град Лодз е старо поселище, основано в началото на XV век. Днес е университетски град, с красива архитекрура и столица на Лодзкото воеводство. Има интересна история, през годините е бил под пруско и руско владичество.
