High View Inspiration: Зад кадър с Нина Абрашева
Като всички хубави неща, които се зараждат спонтанно, така се появи и рубриката High View Inspiration. Място, в което ще ви срещам с личности, които превръщат вдъхновението си в ежедневие и го предават по един изключителен начин в творчеството си.
Днес ви представям Нина Абрашева – Жена – палитра от емоции и Художник с камера в ръка.
"Нина Абрашева е артист с фин усет към детайла. И ако Хемингуей е писал пиян и е редактирал трезвен, то Нина обича да снима с ясно съзнание и да обработва снимките си в компанията на чаша хубаво червено вино в голяма тънкостенна чаша. Превърнала се в едно цяло с верния си Canon, тя влага страстта на отдадения любовник и търпението на добрия ловец във всеки кадър. Притежава сетивата да открива и създава магии и отлично знае, че колкото по-дълго държи блендата отворена, толкова повече живот влиза в негатива" - така я описва един нейн приятел поет.
Какво сподели Нина лично за страстта си към фотографията и живота в следващия разговор.
- Здравей, Нина. За хората, които не те познават, ще кажа че дълги години си разпалвала страстта си в сферата на търговията и преди известно време си направила крачка в професионалното си развитие към маркетинг и реклама, за което е допринесъл и интересът ти към фотографията. Но как всъщност се зароди фотографията в живота ти?
- Фотографията ме намери мен, не съм я търсила аз. Всичко започна след раждането на моето дете, когато започнах да гледам много детски снимки и фотографии и да се интересувам как стават. По цели нощи не спях. Никой вкъщи не е снимал или не е проявявал интерес към това изкуство, въпреки че майка ми и баща ми също са хора на изкуството.
Преди години, след университета, когато започнах да кандидатствам за работа, ми беше много неприятно как в автобиографиите има най-отдолу една графа хоби, а аз нямах какво да напиша там. Но си казах, че няма да търся хоби, само за да запълвам нечии графи. Буквално нищо не се беше появило да ме завлече като потоп, преди да се докосна до фотографията.
- Разкажи ми за първия си партньор в снимането...
- Когато реших да си купя първата камера, нямах много голям бюджет. Реших да отделя определена сума за DSLR фотоапарат. Момичето в магазина обаче ме убеди, че няма смисъл да си купувам най-базовия модел, тъй като ще искам да го сменя точно след 3 месеца и затова си купих малко над този клас и наистина беше права.
Смених и него след година. Необходимо е да опознаеш своята техника. Можеш да се научиш да снимаш с нетолкова професионална камера и въпреки това снимките ти да са много добри, стига да познаваш добре партньора си. Изключително важно е четенето, обаче няма да стане, ако сте намислили да се сдобиете просто със скъпа техника.
- Спомняш ли си първата си фотосесия?
- Спомням си я естествено (усмихва се блажено, бел.ред.). Снимах дечица, много бях притеснена, носих толкова неща с мен тогава. Бързах да се прибера и да източа картата, за да видя какво се е получило. Изобщо, като всяко първо нещо си беше голяма тръпка и ми се беше свило сърчицето и стомаха. Впоследствие започнах да снимам приятелски деца, да ме търсят други хора.
- Трудна ли е крачката от любител фотограф към професионален?
- При мен се случи по много естествен начин. Не съм го планирала и обмисляла. Ако ти е отредено да имаш призвание и да си такъв – то просто се случва. Вярвам, че когато нещо е за теб, то те намира.
- Сега, когато се занимаваш професионално с фотография, кое е твоето хоби?
- Фотографията винаги ще ми остане хоби. Обичам също ездата. А другата ми голяма любов е салсата. Колкото по-добре се научавам да танцувам, толкова по-хубаво ми става и все повече искам да посещавам школата. Салсата е много емоционален танц и е точно за мен. Отивам и се откъсвам от всички неща в ежедневието и си тръгвам с широка усмивка, която така или иначе рядко губя.
- Какво обичаш да снимаш най-много?
- Не съм пейзажист. Не че не обичам красиви гледки, но не ми провокират окото да вдигна камерата и да ги заснема. Аз обичам да снимам очи, души. Да извадя от човека неговата специална душевност, защото всеки сам носи своята история. Много е индивидуално да усетиш нагласата, настроението, очакванията на човека, който ще се снима.
Обичам много да снимам жени – жената е толкова съвършено същество. Не искам да звуча феминистки и да издигам жената в култ (смее се, бел.ред.), но тя наистина е нещо много красиво. Снимам и мъже – там е много по-трудно да пречупиш половата граница и да накараш един мъж да се остави в ръцете ти. Жена с жена могат да си кажат някакви приказки - за коремче, гърди, ръце, а при мъжете е по-деликатно.
- Какви хора са предизвикателство за теб да снимаш?
- Бих снимала хора с интересни лица. Хора с нестандартно излъчване. Харесвам жени, които не носят типичното кукленско излъчване, а носят нещо различно.
- Кой е твоят специфичен почерк, който оставяш в творбите си?
- Може би тук трябва да кажат хората отстрани. Но вероятно емоцията в почти всеки кадър. Обичам да изкарвам щастието от хората.
- Ти си един от малкото фотографи, които съм виждала на толкова много автопортрети. Обичаш повече да снимаш или да те снимат?
- Често задаван въпрос. Честно да ти кажа не обичам много да ме снимат (смее се, бел.ред.), колкото и да звучи нереално. Много колеги ми пишат, обаждат се да направим нещо съвместно, да им позирам, но нямам тази нужда наистина.
Когато имам този порив, сама вадя камерата и правя автопортретите си. Предавам външна форма на нещо, което към момента е било много силно в мен. Но мисля, че повече обичам да снимам.
- Ако трябва да се опишеш с няколко снимки и без думи, кои са селфовете, които описват Нина?
Наистина ли? Те всички ме описват, затова са селфове!
Разговорът с Нина продължава след снимките. Първите 7 кадъра са нейни автопортрети.
{GALLERY}
- Какво казваш на хората, които идват при теб за фотосесия, но преди това ясно заявяват: Аз не съм фотогеничен!
- Всъщност това е почти всеки втори клиент. В тези случаи се опитвам да върна модела в зоната му на комфорт, така да се каже да му дам криле. Защото всеки обича да бъде похвален и обикновено това води до още повече старание и по- добър резултат.
Погалвам егото му, казвам му колко добре изглежда и че се справя чудесно, че ни се получават нещата, но това едва след като видя хубав кадър, който разбира се веднага му показвам, за да спечеля доверието - т.е не го лъжа, просто подхождам по по-различен начин. Намирам си лоби към всеки.
- Всъщност работата на фотографа далеч не е интровертна, защото ти си зад кадър, но работиш с много хора. А най-голямото предизвикателство е да ги предразположиш да ти се доверят. Как се справяш с това ?
- Много важно е да усетят, че си добронамерен, не бива да усещат напрежение, рязък тон от това, че са закъснели (знам, че е пагубно понякога за програмата и часовете). Показвам им, че сме партньори в един отбор и работим за обща кауза. Изяснявам с клиента преди самите снимки очакванията му и какви са възможностите ни, как ще протече сесията и всички условности около нея и след нея.
За мен е важно да предоставя на клиента не само крайния продукт като брой обработени снимки, а едно изживяване, което ще го държи дълго след нашата среща. Това е моят продукт и това искам да предлагам аз.
- За жените всички знаем как искат да изглеждат на една снимка. Но по-интересно е с какви очи искат да се видят мъжете. Защо един мъж, който не е професионален модел, има желание за лична фотосесия?
- Мъжете са интересна тема. Живеем в ерата на Егото. Мъжете, които се снимат и не са професионални модели, искат да се видят разбира се сексапилни, но и мъжкари (мачовци). Като се погледнат да кажат "Ето, какъв съм пич!"
- Добре как камерата ти улавя това да се видят мъжествени?
- И на тях много им говоря (смее се, бел.ред.). Успявам да им кажа как ще изглеждат по-мъжкарски в дадена поза, дори успявам да застана много успешно (да позирам) и да дам пример. Как по-добре седи костюм или съответният аутфит, как кракът изглежда по-лежерно и в същото време много секси.
- Докато си говорим за мъже, как би описала идеалния за теб партньор?
- Наскоро се шегувахме с една приятелка и тя ми каза да ѝ опиша идеалния мъж за мен. Пошегувах с нея, че трябва да язди поне колкото мен, да танцува салса по-добре от мен и задължително да снима по-добре от мен. Но разбира се това е в рамките на шегата (смее се, бел.ред.).
- Искаш ли да бъдеш известна и да те познават всички?
- За да си известен, трябва да си готов от последиците, които ти носи титлата на Celebrity. Повечето известни хора имат много драматични животи и са притиснати от това да се съобразяват с много етични норми и правила. Когато си известен, трябва да робуваш на дадено поведение и да отговаряш на очакванията на хората за теб.
Цената, която плащаш е необоснована в повечето случаи, а и всичко е толкова преходно. Много по-важно е някой, който ще те запомни за цял живот, някой, в чиито живот ще оставиш светла следа.
За мен е важно да съм такава единствено пред дъщеря ми. Друга цена не съм готова да платя. Нейните успехи и искрата, която виждам, когато е вдъхновена от мен и има примера да е борбена, активна, креативна и ориентирана към постигане на резулати, са ми достатъчни.
Повечето обществени личности носят доза несбъднатост и неудовлетвореност, които са дори фатални за кариерата им или като цяло. Пак казвам - аз не съм готова да платя тази цена. Ценностите и приоритетите ми са други.
- Oт кого си научила най-много за фотографията?
От една група хора, с които имаме този общ интерес и членуваме в един форум. Ходила съм, разбира се, на курсове при известни фотографи и съм им благодарна, че са ми постлали основата. Но оттам нататък е много самостоятелно четене и проба - грешка.
- Кой е твоят непрестанен извор на вдъхновение за толкова творческа работа?
Вдъхновява ме любовта, отношенията с дадени хора, известни автори на фотографии и картини. Вдъхновяват ме дори писатели или личности, които нямат общо с фотографията, просто носят голяма харизма. Може дори лошото време да ме вдъхнови. Намирам вдъхновение във всяко едно нещо.
- А кои са местата, които те вдъхновяват да снимаш?
- Навсякъде, където има хубава светлина. Обичам много да снимам навън.
- Как виждаш бъдещето на фотографията?
Фотографията в България се разви с главоломна сила в послените години. Хората придобиха навика да ползват и търсят професионални фотографи за не толкова важни събития или просто за сесия без повод, с която да запечатат даден етап от живота си.
И въпреки личната собственост на полупрофесионални камери и смартфони, които правят превъзходни снимки, те търсят да наемат фотограф. Много български имена започнаха да предлагат страхотно качество на продукта си. Това вдига общото ниво на бранша в България.
- Най-голямото удоволствие от фотографията за теб е...
Радостта и щастието на твореца е оценката, която получава и любовта на хората. Това за мен е страхотна храна. Ето това е също нещо, което силно ме вдъхновява. Да видиш хората, че те оценяват и носиш наслада за окото и възприятието на някого.
Много често получавам съобщения на фейсбук страницата си от хора, които дори не познавам и са изключително впечатлени от фотографиите ми и просто ми казват окуражително: "Страхотни снимки, продължавай!"
- Пожелавам ти още много щастливи кадри!
- Благодаря ти!
Повече от творчеството на Нина Абрашева може да разгледате на Nina Abrasheva Photography.
