Харита Асумани представя изложбата ''Добри момчета''

Bъв феминистката теория „мъжкият поглед" е актът на изобразяване на жените във визуалните изкуства и в литературата от мъжка гледна точка, която представя жените като сексуални обекти за удоволствието на хетеросексуалния мъж зрител. Погледът на мъжа върху женското тяло е инстинктивен, завладяващ. Мъжът гледа, жената е гледана. Ролите в новата изложба на Харита Асумани „Добри момчета" са сменени. Жената художник наблюдава и рисува по спомените си мъжете, оставили следа в живота й. Те са ефимерни образи, базирани на реални хора, портрети на на мъжете, които в някакъв момент са въздействали романтично, окриляващо и еротично на авторката.

Харита никога не се е страхувала от секса в творчеството си. Темата, както и розовият цвят, се превръщат в нейните запазени отличителни следи. Дали ще авто-представя себе си гола като рисунка в предизвикателни пози или ще открехва вратата към интимните сцени от романтичния живот с партньора си, при Харита темата за сексуалната свобода и за феминизма съжителстват безкрайно комфортно.

Харита изгражда в света си двойници на тези мъже, с които понякога си е разменяла само дума. Взима от тях онези качества, които най-много харесва и през розовата призма рисува тези непознати и техните измислени светове. Кураторът тук влиза в ролята и на обект като един от портретите, което създава едно особено безкрайно огледало на пречупващи се гледни точки. Той е гледан, рисуван, но и наблюдаващ процеса през призмата на темите в изложбата.

Ето какво споделя за процеса самата тя: „С някои от тях сме се засичали едва няколко пъти. В това сгъстено време се е случил енергийно-информационен обмен. Тази хаотична информация е работила в подсъзнанието ми, дълго след нашата последна среща. Когато умът ми е извиквал техния образ, съм сглобявала наличното по свое усмотрение, добавяйки нужните светли краски. Ето защо в представите ми тези мъже присъстват под обобщението "добри момчета".

В спомените на Харита по възстановяване образа на момчетата, се прокрадва и сладострастното усещане, което „измерването с поглед" на един от обектите е предизвикало в нея. Тази игра на размяна на погледи, преобръща за пореден път местата на обекта и наблюдаващият. Дистанцирането на художничката от реалните личности е с егоистична цел – да не разрушава романизираната представа за тях.

Към петте картини в изложбата можем да чуем и аудио с личните истории и преживявания на Харита, канейки ни още веднъж да се потопим в нейните романтични спомени. И да гледаме заедно, добрите момчета.  

Симеон Василев

Гледайте най-новия ни подкаст ''Красивата част от живота''.