ГрафикАрт представя Ретроспективна изложба по повод „100 години от рождението на Юлий Минчев“
От HighViewArt
Последната самостоятелна изложба на твореца е била през 1997 г.
Вернисаж: 19 април 2023 г., сряда, от 17:00 до 20:00 часа
Спомен за един изчезващ вид... Аз съм от поколението, което познава този вид хора само в лицето на своя дядо и от разказите на баба ми за него. Днес се срещам с един такъв график, но не наяве, защото той вече не е сред нас, а чрез неговото изкуство и чрез разказите на дъщеря му. Този художник се казва Юлий Минчев. Тих, умерен и скромен до крайност, а в същото време притежаващ силата да дава добро и подкрепа на хората около него. Няма суета, няма его, праволинеен и с чувство за дълг. Преживял войната в нейната бруталност, скрил болката и ужаса от смъртта в себе си, като единственото нещо, което го спасява е да рисува. Да рисува действителността, за да я съхрани и увековечи, най-вероятно знаейки, че тя ще се промени.
В периода от 19 април до 14 май 2023 г. галерия ГрафикАрт ще представи изключителния български художник Юлий Минчев. Изложбата по случай 100 години от рождението му ще ни върне назад във времето, за да извървим неговия жизнен път чрез творчеството му. Ще видим ранните му творби само с туш, ще преминем през прецизните му линолеуми, където градските пейзажи са основните теми и ще завършим с неговите изцяло абстрактни графични творби, от които бликат силни емоции. Последната самостоятелна изложба на твореца е била преди 26 години.
Имаме удоволствието да Ви поканим на вернисажа, който ще се състои на 19 април 2023 г., сряда, от 17:00 до 20:00 часа в галерия ГрафикАрт на ул. Златовръх № 50.
След военната си служба, през 1952 г., Юлий Минчев завършва графика при проф. Веселин Стайков и илюстрация при проф. Илия Бешков в Художествената академия. Неговите ранни творби са пейзажи с туш. „Невероятно точни и артистични рисунки, каквито струва ми се, никой вече не прави и няма да прави. Защото и хората и светът са вече други… Седял е пред обикновени къщи и в полето, в Монголия, край Волга, в Балчик и по пристанищата и е опитвал да хване – с любов и с мяра всяко нещо. И да го запечата, пренасяйки го на хартията. Някои от тези рисунки са, без преувеличение, виртуозни – документално истински, но и с артистичен замах.“ – споделя дъщеря му Десислава Минчева. Изчистените линии, прецизността и детайла в рисунките и по-късно в графиките са отражение вероятно и на военната дисциплина, която е изградил волно и неволно, но може би просто са му били присъщи, кой знае? Дъщеря му споделя, че буквално до последния си дъх, той всеки ден е ходел в малкото си ателие. Дълго време, заедно със съпругата си Калина Тасева е работил като илюстратор. Казват, че най-добрите графици са били и илюстратори... Бил е главен художник на издателство „Отечество“, работил е по оформлението на списания и е нарисувал десетки книги и комикси.
В ретроспективната изложба по повод 100 години от рождението на Юлий Минчев ще видим как авторът използва цвета, за да подчертае графичния елемент в изграждането на композициите. Най- точно определение за неговия стил на работа дава дъщеря му Десислава: „Работата с линолеума променя до неузнаваемост баща ми. Гравюрите му – от най-ранните до последните, носят експресивност, драматичност, монументалност и динамика. Ритъм и щрих, черно и бяло, игра на тъмно и светло, ту – раздробени, ту - синтетични и съвършено организирани – те са като завършени музикални опуси. Тези графики притежават индивидуален пластичен език и изящна чистота на формите, които довеждат до обобщения и накрая - до пълна абстракция.“ И още: "Последната му самостоятелна изложба беше през 1997 г. Бях шокирана тогава - години наред той не ни беше показвал с какво се занимава. Изумително силна, съвременна графика! Един възрастен и тих човек беше рисувал като момче - експериментално, освободено и изключително жизнено!"
Всеки човешки живот е разказ сам по себе си, но само някои силни и талантливи личности успяват да оставят следа за съществуването си. Дарбата им дава на хората възможността да усетят и осмислят този разказ. Юлий Минчев е човек и художник, каквито вече рядко се срещат. След него остава светлина...
За Юлий Минчев:
Роден е на 1 август 1923 г. във Варна. На 14 септември 1944 г. завършва Военното училище в София с чин лейтенант. Участва в Първата фаза на Отечествената война. Награден е с ордени за храброст, както и с още български военни медали. През 1946 г. се уволнява се от армията и постъпва като студент в Художествената академия, а през 1952 г. завършва Художествената академията при проф. Илия Бешков със специалност „Илюстрация“ и при проф. Веселин Стайков със специалност „Графика“. През 1954 г. е приет за член на Съюза на българските художници, а през 1960 г. става член на Съюза на българските журналисти.
Изпълнявани длъжности:
Член на ръководствата на секция „Графика“ към СБХ
Заместник-председател на Творческия фонд на СБХ
Заместник-директор на Националната художествена галерия
Главен художник на в. „Септемврийче“
Главен художник на издателство „Отечество“
Изложби:
1960 – 1997 г. Свои изложби е представял в София и в страната, както и в Берлин, Прага, Будапеща, Варшава.
1997 г. Последната му изложба е в галерия „Райко Алексиев“, ул. „Раковски“ № 125, София
2000 – 2005 г. - изложби в галерия ТЕДИ, Варна, съвместно с Калина Тасева, Десислава Минчева и Сандро Арабян
2017 г. Галерия АРТЕ, посмъртно участие , заедно с Калина Тасева, Десислава Минчева и Сандро Арабян
2022 г. Градска галерия "Борис Георгиев", Варна , посмъртно участие в изложбата "Една фамилна история", заедно с Калина Тасева, Д. Минчева и Сандро Арабян
Участва в представителни изложби на българското изкуство в чужбина − Индия, Великобритания, Мексико, Япония, Франция, Швеция, Куба и др.
Участия в Международни биеналета на графиката
1965 г. Сао Паоло, Бразилия
1968 г. Лугано, Италия
1971 г. Краков, Полша
1963, 1965, 1967, 1971 г. Интерграфик, Берлин,
1981−2005 г. Всички издания на Международното биенале на графиката - Варна
Участва в XX Юбилейно биенале в Любляна, Словения, както и във всички издания на Международното триенале на графиката - София
Награди
1963, 1966, 1967, 1970, 1971 г. – национални награди за графика и илюстрация
1973 г. Удостоен е с орден „Кирил и Методий“ II степен
1975 г. Голямата награда за графика на името на Веселин Стайков
Илюстратор и оформител е на много книги за деца и юноши, съвместно с Калина Тасева.
Оформител е на списание „Антени“, а като член на дружеството „Приятели на Индия“ – на
списание „Светилник“.
Съставител и оформител е на двутомния албум „Войните на България“.
Умира на 4 февруари 2006 г. в София.
За галерия ГрафикАрт:
Галерия ГрафикАрт е създадена през 2018 г. като пространство за изложби и събития с фокус графичното изкуство, в което да бъдат показвани творбите както на утвърдени графици, така и на млади творци, които са избрали работата с печатната преса за свое призвание през 21 в. Арт пространството е създадено от Людмил Георгиев, известен български график и меценат, и неговата половинка в живота Мариела Гачевска. От откриването на галерията до сега в залите на „Графикарт“ са показвани картини на именити български и международни графици като Зураб Церетели, Васил Колев, Бранко Николов, Веселин Дамянов, Емануела Ковач, Людмил Георгиев, Захари Каменов, Онник Камафилян и много други.
Галерия ГрафикАрт е част от сдружение „Култура, спорт и здраве МЛ”, основано през 2007 г., в които основни действащи лица са именно Людмил Георгиев и Мариела Гачевска. През годините Сдружението осъществява различни дейности, а от 2017 г. съвместно с Министерство на културата инициира първия Национален конкурс за графика – класически техники. Конкурсът се провежда на всеки две години и насърчава работата на младите артисти в полето на графиката.
