Google Art. I’m not feeling lucky
Google Art. I’m not feeling lucky. Проектът Google Art Project не е точно като да натиснеш бутона „чувствам се късметлия“ на най-популярната търсачка в света. Нещо му липсва…
Калифорнийската компания си сътрудничи с едни от най-големите музеи в света, между които The Albertina, Виена, The Metropolitan, Ню Йорк, Eрмитажа, Санкт Петербург, The Uffizi Gallery, Флоренция и много други. С този проект само с едно натискане на мишката можеш да се разходиш виртуално в почти всеки музей, който пожелаеш и да разгледаш в най-малки детайли любимите си творби. Екипът на Google се е постарал максимално да улесни арт любителите като създава три лесни стъпките за ефективна и бърза работа със сайта: влизаш на www.googleartproject.com, избираш един от 18-те езика от менюто най-долу, а от това горе предпочитания от теб музей. Е, вече можеш да започнеш своето виртуално пътешествие!
Технологиите Street View и Picasa, които Google използва, правят виртуалната разходка почти като истинска. Творбите са възпроизведени с много високо качество. Всеки музей-партньор е избрал едно произведение от своята колекция, чието изображение да бъде достъпно в невероятните над 1 милиард пиксела (ще видиш дори най-малките пукнатини на маслените бои върху платното). Менюто позволява да научиш повече за произведението и неговия автор - хитър трик от страна на Google да направи разходката ти в музея като истинска. За някои музеи проектът предлага и виртуална обиколка с екскурзовод. С Google Art Project можеш да съставиш своя собствена, преносима виртуална колекция. Преносима, защото можеш да я носиш чрез телефона си навсякъде с теб.
Както се пее в една песен на Alicia Keys “It could be so simple“. But is it? Google Art Project звучи като невероятно преживяване. И наистина е, но никога не може да замести истинското, романтично посещение в музей. Може само да го допълни. Изображенията, които арт проектът предоставя, са почти като истински. Но все пак почти. Репродукцията е просто репродукция. Дори в 1 милиард пиксела. Нищо не може да се сравни с живия контакт на човешките сетива с творбата - нтрапчивата и някак обсебваща миризма на маслените бои или еротичният хлад на красиво дялан камък. Екскурзоводът, който Google Art Project ти предлага също е почти истински, както и личната ти Google колекция. И все пак всичко си остава някак наполовина. Накрая излиза, че почти си направил разходка из галериите на някой музей. Но не си.
Аз определено предпочитам реалното посещение в музей пред виртуалното. Да, първото е далеч по-изморяващо от второто и освен това не е безплатно. Но все пак и цял ден виртуално препускане из различни музеи от цял свят с Google Art Project не може да се сравни дори и с няколко часа, прекарани в реално разглеждане на невероятните зали на Лондонската National Gallery например. Най-малкото, че в кафенето на лондонската галерия мога да се насладя на умопомрачаващ шоколадов сладкиш и чаша ароматен английски чай. Не че и вкъщи не мога да си ги направя. Но наслаждавайки им се в истински „дом на музите“, това на пръв поглед обикновено занимание се превръща в някакъв тайнствен ритуал. Това също си е част от удоволствието да посетиш музея for real.
Друга причина, поради която предпочитам истинската разходка в музей е, че там можеш да видиш абсолютно всичко, докато в музея на Google има известни пропуски. Така например в Museum of Modern Art, Ню Йорк, получаваш достъп до галериите от края на XIX и началото на XX век, включително и тези на Cézanne и Van Gogh. Но съседната галерия, тази на Пикасо, не е достъпна и може да се види само на живо, защото творчеството му все още е обект на авторско право.
Ако Пикасо и Пол Валери чуят казаното от мен, вероятно ще се втурнат да ме оборват. Според тях музеите са старомодни, авторитарни институции. Те регламентират, а така и обезличават удоволствието от гледането на произведенията на изкуството като спекулират, че най-добрият начин да се насладиш на една картина е да я видиш окачена на някоя стена. В думите им може и да има нещо вярно, но все пак вярвам, че безличността на старомодния музей е нищо, в сравнение с тази на Google Art Project.
Не бих могла до го кажа по-добре от Jed Perl: „Google Art Project е толкова свързан с посещението в музей, колкото Facebook с приятелството.“ В този ред на мисли арт проектът на Google е само една малка крачка по пътя, който трябва да извървиш, докато достигнеш крайната цел за всеки artlover. А тя е именно да се научиш да превръщаш гледането на изкуство в специален ритуал, на който да се наслаждаваш изцяло, а не почти.
