Фаберже – вечната ювелирна класика

Сещате се за онази стара семантика "Кое е първо: яйцето или кокошката?", авторът на най- прочутите ювелирни яйца в света – Петър Фаберже, определено е знаел отговора.

Със своя първи шедьовър "Кокошката", представляващ яйце, в което има жълтък от злато, а в него кокошка, която се отваря, за да изскочи от нея корона с рубин, затваря цикъла от изненади и предизвиква истински фурор.

Но как от един обикновен кулинарен продукт се раждат световно известни уникати? На първо място, разбира се, е творческото начало, примесено с голяма доза въображение. Фаберже не създава просто скъпи вещи, а творения със символика, значение и дълбок смисъл.

За да разгърнем цялото великолепие на тези творби, не можем да пренебрегнем епохата, в която те са направени. Каляски с кочияши, огромни дворци с редки произведения на изкуството, тронни зали, богато украсени със злато, перли, седеф и малахит.

Пищни балове с разкошни тоалети, знатни титли, хиляди метри плюш, покриващ помещения с впечатляващи за съвремието ни мащаби. Това са романтични времена на велики художници и поети, на дуели за чест и наранено достойноство, на класово разделение и ясно изразена монархична йерархия.

Бащата на Фаберже е бижутер и творецът до голяма степен наследява работата и клиентите му. Петър е роден в Русия, но има европейски корени и детството си прекарва със семейството си в различни градове из Европа.

Това значително способства той да развие уменията си и да разгърне многократно културния си потенциал. Прочува се бързо в знатните дворцови среди заради майсторските техники, които използва при създаването на съвършени фигури и различни миниатюри от злато, сребро, скъпоценни камъни и диаманти. Съвсем млад той е титулуван като ювелир на Негово Величество и целия му дворцов Ермитаж.

Началото на традицията поставя Александър ІІІ, който поръчва на прочутия майстор да изработи декоративно яйце, за подарък на неговата съпруга по случай Великден. Ефектът от творението е повече от зашеметяващ и императорът превръща това в традиция.

В продължение на десет години, до смъртта си, той поднася на Мария Фьодоровна по един от уникатите за подарък. След това традицията е продължена от Николай ІІ и Фаберже прави общо 54 яйца по поръчка на императорския двор.

В наши дни, на "Яйцата на Фаберже“ се гледа като на скъпи сувенири, струващи милиони, но те са били ценни произведения на изкуството и за своето време. Достъп до тях са имали само аристократи, които са се надпреварвали да се сдобият с известните бижутерийни изделия. Всеки е искал да разбере, какво ще направи майсторът този път и какво ще има в яйцето.

И той не ги разочарова. Нищо не е такова, каквото изглежда. След първата реакция на възхита от уникатите, богато украсени с множество детайли и скъпоценни камъни, идва ред на изненадата.

Яйцата се отварят и от тях изскачат звуци, прекрасни танцуващи балерини, ходещ паун, влакова композиция, кораб и дори цял дворец. Всяко има индивидуалност, носи име, означава нещо и затваря в "черупката" си специфичния почерк на създателя си.

Част от тях, около десет на брой, продължават да се съхраняват в родина на автора им – Русия. Друга част е пръсната по света в различни колекции. Около седем на брой изчезват безследно при болшевишката революция, белязала края на една бляскава ера.

Наследниците на династия Ро́манови са убити, а голяма част от приближените им са прокудени и прекарват живота си в изгнание. Такава е и съдбата на самия Фаберже, който дори оставя недовършени две от яйцата, върху които работи в този съдбоносен, исторически момент.

Фактите сочат, че болшевиките разграбват и разпродават скъпите дворцови вещи, за да си купят танкове и оръжие. Така яйцата попадат в ръцете на различни хора и сменят собствениците си, като стават част от техните домове, скъпи колекции или антиквариати.

Легендите свързани с тези великолепни, мистични творения са живи и до днес. Яйце - часовник, яйце с танцуващи фигури, яйце с портретна галерия и дори музикална кутия. За последното се разказва, че е принадлежало на изчезналата безследно княгиня Анастия, единствената оцеляла от семейство Ро́манови.

Според най-популярната съвременна приказка, благодарение на него, тя била разпозната от своята баба - майката на император Николай ІІ и получава убежище и закрила в Париж. Слуховете се подхранват най-вече от факта, че въпросното яйце от злато и тъмно зелен малахит се е запазило непокътнато и до днес.