Емануил А. Видински: Писателят трябва да е в крак с времето си

- За жалост изкарването на хляба с писане и таланта на писателя почти никога не са свързани. Прекалено много фактори играят роля. Но ако човек знае точно какво иска да направи с писането си, това значително улеснява постигането на целите му.

Без талант не може. Дори да си страшно трудолюбив, пак няма да се получи съвсем. Обратното обаче също е валидно – с талант донякъде се стига, но ако не полагаш редовни усилия, съвсем скоро ще си проличи.

- До каква степен писането е изкуство и до каква - занаят? Когато писането стане професия, рутината не убива ли музата?

- Това са някакви външни определения, които не би трябвало да вълнуват човека, захванал се с писане. Какво значение има това?

Важното е да знаеш какво ти се прави, да се стараеш да го правиш така, че на теб да ти харесва и след това да го пуснеш сред хората и да видиш дали няма да се хареса на повече хора, да им даде нещо.

Рутината на самото писане е по-скоро плодотворна за писaтeля, виж, житейската рутина е друго нещо.

- Стивън Кинг в книгата си "За писането: Мемоари на занаята" казва, че ако искаш да станеш добър писател, трябва да правиш две неща всеки ден – да четеш много и да пишеш много...

- Абсолютно вярно. Няма как да станеш не само добър писател, дори приличен не можеш да станеш, ако не четеш художествена литература. И то различна.

Винаги казвам на курсистите – четете не просто много художествена литература, четете различна литература, такава, която ще ви извади от зоната на комфорта, на познатото, ще ви ядоса може би, но със сигурност ще ви покаже, че всичко е възможно.

- Ще преподаваш "Проза" в Творческа академия "Заешка дупка"? Какво отличава добрия прозаик от поета?

- Настройките са различни. Подходите към самото писане са други. Писането на поезия може да бъде всякакво, може да изисква неимоверни усилия, а може едно стихотворение да те свари някъде съвсем неочаквано, дори в най-делничната и непоетична обстановка. Прозата е друго – изисква се дълъг труд, различна нагласа на мисълта, търпение, композиране на целия текст.

Ако говорим за нещо, което пишеш в продължение на дни, седмици или повече, това означава, че всеки път трябва да влизаш в същото състояние, в което си оставил текста за последно, а това с времето се оказва все по-трудно и по-трудно.

Поетът има и друг поглед към детайла, към наглед маловажното, към делничното и обикновеното, което успява да предаде така, че да заговори на повече хора и да промени виждането им за нещо.

Прозаикът може да направи същото разбира се, пълно е с прозаици, които имат езиковата чувствителност на поети, но прозата е нещо, което се чете дълго, което разказва история, обрисува герои, взима те на пътешествие. 

- По какво ще разпознаеш големия писателски талант?

- По това колко успешно е успял да залости егото си в самия текст, да раздрънчи думите на изречението така, че от него да зазвучи музика и не на последно място – по истината. Не тази, която казва кое е правилно и вярно, а по тази, която влиза в читателското светоусещане и му доставя една правдива емоционална картина на света.

- На какво ще искаш да научиш курсистите си?

- Не можеш да направиш от един човек, който не може да пише, такъв, който внезапно го може по изключително добър начин. Не това е целта ни в Академията. Искаме да помогнем на пишещите хора, които са в началото на пътя си, или пък които смятат, че един такъв курс ще им даде други перспективи и ще ги научи на нещо.

Много хора са на мнение, че тъй като всички употребяваме думи, е достатъчно да си кажем какво ни е на сърце и от това веднага става литература. Не става литература. Има неща като синтаксис, приемственост, "забранени" думи, структура, тайни подводни камъни и пр.

Ние можем да предадем опита си на курсистите, да им спестим години лутане (ако имаше такива курсове, когато аз започвах, наистина щях да си спестя години на объркване и неразбиране защо нещата не стават така, както ми се ще) и да им съдействаме в това да намерят своя стил, своето писане.

- Казват, че късият разказ е най-трудният прозаичен жанр. Има ли успешна формула, по която се пише кратка проза?

- Аз също съм от тези, които смятат така. Защото късият разказ привидно не е проблематичен. Какво толкова, си казват мнозина, всеки може да напише три страници, в които да разкаже нещо. Така е, може да напише, но много трудно може да напише текст, който е качествена литература и е съизмерим с образците на този жанр, независимо на национално или международно ниво.

Късият разказ не дава на автора си много свободно пространство. Не търпи излишества. Началото и краят са най-важните, не можеш да си позволиш например след две страници просто да спреш и толкоз.

Трябва да имаш силен край, а пък той се постига с много недоизказаност и малко думи. Как се усеща това, кога знаем колко да кажем и с колко думи, кога да спрем, за да не стане бъбриво, обяснително и патетично? Това са именно нещата, за които говорим и упражняваме в Академията.

- Има ли мода в писането?

- Има, разбира се. Но като всяка мода, ако решиш безкритично да я следваш, може да ти изиграе лоша шега. Примерите са много и то във всички изкуства – творци, много актуални в продължение на 10 години и напълно забравени след още 20.

От друга страна не е много смислено през 2017 година да откажеш всичко съвременно и да пишеш като някой свой любим автор от Първата световна война например. Добре е творецът да е в крак с времето си.

- Освен чисто писателските умения, какво трябва да притежава един човек на словото, за да се продава добре през XXI век?

- Ако иска да се продава и това му е приоритет, трябва успешно да менажира себе си. Особено в България, където професия "литературен агент" няма.

Ако иска да бъде наричан "голям писател" обаче, ще трябва да се потруди малко повече. И сега на българската литературна сцена има достатъчно вървежни автори, за които никак не съм сигурен, че някой ще се сеща след 20 години.

С други думи – най-хубаво е, когато качество и популярност вървят ръка за ръка. Пожелавам го на всеки, захванал се с писане.