Ема Томпсън в една сексуално откровена и интимна история - "Good luck to you, Leo Grande"
От Нели Славова
"Good luck to you, Leo Grande" e нежен, изпълнен с богато удовлетворение филм, чиито теми за себеприемането и позитивността на тялото са предадени с леко и с внимателно изработено докосване.
Ема Томпсън е в ролята на уязвимата и интелигентна, пенсионирана учителка, вдовицата Нанси, която е потискала сексуалността си от срам, неадекватност или нужда да угажда на другите.
Разгръщайки се почти изцяло в една стая, филмът е изследване на двата героя за сексуалното пробуждане от най-отдалечения ъгъл на възрастовото разделение. Това е сексуално откровена и интимна история, разказана по приятен мейнстрийм начин, избягваща клишетата за празното позиране на "момичешката сила".
При Ема Томпсън пристига сценарий за филм на име "Good luck to you, Leo Grande", в който става дума за 62-годишната пенсионирана учителка Нанси, която никога през живота си не е изпитвала оргазъм. Нанси наема младия, проституиращ Лео, с цел той да ù достави мечтаното удоволствие и разшири хоризонтите в тази област.
По сценарий на Кейти Бранд и с посланието "Това е нещо, което може да те заинтригува", само след четири страници, Томпсън вече била влюбена в скрипта и решена да участва в ролята на Нанси.
Героинята на Ема е ужасена от това, което ù предстои и предвид разочарованията си в спалнята, няма високи очаквания от Лео. Лео (Дарил МакКормак) пристига в стаята с отворен ум и сърце, криещо собствените си тайни и тези на клиентите, които го наемат.
Но нищо от жизнената педагогическа самоувереност на Нанси не се проявява, когато среща Лео за първи път.
"Да изиграя тази жена на ръба на преминаването на всяка граница, която е поддържала през целия си живот и пресичаща толкова много линии, беше най-голямото предизвикателство, което ми бяха предлагали от години."
А сега научете повече за разсъжденията на Ема Томпсън спрямо образа ѝ във филма, трудно ли ѝ е било да влезе в тази роля, както и други мисли, свързани със сексуалността.
"Не знам дали някога сте се събличали пред млад човек, когото всъщност не познавате, но ако не сте го правили, тук съм, за да ви кажа, че е леко неловко и плашещо. Особено ако сте жена след менопауза на шейсет, а младият човек е в изумително перфектна форма.
Нашият режисьор Софи Хайд ни проведе една гола репетиция, като се присъедини към нас също гола. Ние тримата стояхме напълно голи и говорехме за телата си и какво харесваме, и не харесваме в тях. Всеки от нас имаше своя дълъг списък с недостатъци, но в крайна сметка това ми напомни колко изравняващо, а също и издигащо е да бъдеш гол сред хора. По-лесно е да си честен, когато буквално няма какво да криеш и това е неизбежно смиряващо. А след него - вече няма повод за страх."
"Интересува ли се някой изобщо дали жените на средна възраст получават някакво сексуално удовлетворение или удоволствие? Спомням си, че едно време в списание Cosmopolitan оргазмите бяха на постоянен фокус. На предната корица винаги стояха заглавията "По-добри начини за постигане на оргазъм" и всякакви такива.
Информираха ни също, че по-възрастните жени се нуждаят от повече секс и тогава се роди митът за пумата – досаден, банален и празен, като много от сексуалните клишета, които трябва да въплъщаваме.
Но всъщност далеч не мисля, че да се грижиш за удоволствието на жените, млади или възрастни, стои начело в нечий списък със задачи.
В моята професия често сме длъжни да снимаме секс сцени и признавам, че бях сравнително неуверена относно външния си вид и тялото си като млада актриса и със сигурност нямах нито един от атрибутите, които да се харесат на преобладаващото съсловие мъже продуценти, склонни да избират жени тип "искам да спя с нея".
"През изминалия миналия век имаше огромни смени на поколенията, например между поколението на майка ми и моето собствено. Майка ми е от Шотландия, славна земя, но не е известна с отдадеността си към еротиката. Тя имаше доста пуритански възгледи спрямо секса, които моят младежки ентусиазъм към него скоро постави под въпрос. И все пак майка ми се справи великолепно с предизвикателството."
"Защо ни е толкова трудно да говорим за секс? Защото е табу, защото са ни учили, че е мръсна тема, унизително, животинско, похотливо, греховно, опасно и отвъд приличната нормалност. Не мисля, че преувеличавам.
Защо сексуалната подкрепа не е в Националната здравна служба? Сексът е безплатен, естествен, нормален, възхитителен, добър за нас и, както казва Лео във филма, недостъпен за някои поради всякакви напълно основателни причини. Това е проблем на общественото здраве.
Дали отчасти не свързваме уважението един към друг със сексуалните си чувства? Според мен, коренът на всичко се крие там, че ние не уважаваме сексуалните си желания.
Лесно се шегуваме с тях, лесно ги превръщаме в задника на нашето презрение, лесно подкопаваме тяхната сложност, радикалната им природа, дори скромната им нужда от съществуване често ни обижда и безпокои. Но ние не се слушаме.
Лео умее да слуша - той уважава удоволствието.
Той разбира, че има много форми и нито една не е анатема за него. Той разбира, че може да накара хората да се чувстват по-добре, може да подобри живота им и понякога дори може да ги освободи от страданието.
Преди да участвам в "Good luck to you, Leo Grande" нямах представа колко много ще науча за собственото си тяло и отношението си към него. Колко повече ще знам за удоволствието и срама. Надявам се филмът да достигне до възможно повече хора и да направи същото за тях."
