Едит Пиаф - животът ѝ отблизо

Едит Джована Гасион е родена на 19 декември 1915 г. в Париж, Франция.  Френска певица и актриса, чиято интерпретация на шансонът ù носи световна слава. Сред нейните запазени класики са: „Non, je ne regrette rien" („Не, не съжалявам за нищо") и „La Vie en rose" („Живот в розово", "Milord" и други.

Стилът и текстовете на Пиаф сякаш отразяват трагедиите на собствения ù труден живот. Майка ù, певица в кафене, я изоставя още при раждането и тя е отгледана от баба си. Твърди се, че Пиаф е ослепяла на три години като усложнение от менингит, но е възстановила зрението си четири години по-късно. 
С течение на времето се събира с баща си, който е цирков акробат, и го акомпанира, докато той изпълнява цирковите си номера. 
Пееща по улиците на Париж, изкарвайки своето оскъдно препитание, често попадала в компанията на дребни престъпници. 
Ражда дъщеря си през 1932 г., но за огромно съжаление детето умира две години по-късно от менингит. През 1935 г. я открива Луи Лепле, собственик на кабаре, който ù дава първата работа в нощен клуб. Именно Лепле започва да я нарича „la môme piaf", парижки жаргон за „малко врабче", очевидно позовавайки се на нейния малък размер – 142 см. височина и около 40 кг. тегло. По-късно приема името професионално. Дебютът ù в онази вечер бил аплодиран от актьора Морис Шевалие, който я гледал в публиката.

През 1935 г. Едит записва първия си албум. Малко след това нейният ментор Луис Лепле е ограбен и убит. Заподозряна за участие в престъплението, певицата е арестувана. По-късно е обявена за невинна, но взима решение, че ще напусне Париж за известно време.
С помощта на новия си мениджър Реймънд Асо, Пиаф не само се завръща в Париж, но и започва безпрецедентна международна кариера и засилва любовта на публиката към своята личност. Дори Втората световна война не застава на пътя на кариерата ù. 
През 1944 г. участва в Мулен Руж. Година по-късно завладява Ню Йорк и там среща истинската си любов - боксьорът в средна категория Марсел Сердан, който бил женен с три деца. 
Марсел загива при самолетна катастрофа през 1949 г. В резултат на това Едит компенсира с алкохол, наркотици и краткотрайни връзки, една от които с Жорж Мустаки.

Нейният наситен с трагедии личен живот подчертава изразителния ù глас и успява да развълнува публиката със страстното си изпълнение на песни, които често били за загуба и любов.
В по-късния си живот Пиаф е замесена в няколко тежки автомобилни катастрофи и страда от влошено здраве, отчасти поради злоупотреба с алкохол и наркотици.
Умира твърде млада на 11 октомври 1963 г., едва на 47-годишна възраст, от рак на черния дроб. Смъртта ù е оплаквана в цяла Франция и хиляди се изредили по маршрута за нейното погребално шествие. Погребана е в гробището Пер Лашез до дъщеря си.

Освен в емоционалните си песни, Едит записва мислите за живота си в две книги - "Au bal de la chance" през 1958 г. ("Колелото на съдбата") и посмъртно издадената през 1946 г. "Ma vie"  ("Моят живот"). 
Историята на нейния интересен жизнен цикъл "La Vie en rose" ("Животът в розово") е екранизиран от Оливие Дахан, а в главата роля играе Марион Котияр.

Подбрахме за вас някои забележити цитати на френската икона.

"Не се интересувам от това, което казват хората. Не ми пука за техните закони."

"Ако един мъж има красиви ръце, наистина красиви, той не може да бъде грозен отвътре. Ръцете не лъжат както лицето."

"Без любов сме нищо."

"Когато любовта охладнява, нужно е или да се разгори, или да се изхвърли. Това не е такъв продукт, който може да се съхранява на прохладно място."

"Трябва да напуснеш мъжа, преди той да го направи."

"През целия си живот не съм се подчинявала."

"Мисля, че трябва да платиш за любовта с горчиви сълзи."

"Смъртта е началото на нещо."