Един от върховете на духовната будност е творческата -  енергията, която нарушава всекидневието ни и го прави неповторимо

Словесното зрънце на дареното ни Богоподобие e в нас. Неговата вечна еволюционна енергия ни одухотворява и събужда.
И един ден ще върнем този дар на Дарителя, а това ще ни доведе до Единение с Него, до истинската свобода.

Уникалният ни празник на пробудата за свободата на духа е оставил диря от Светлина през вековете, защото той носи духовната мъдрост на нашата природа. Но сега трябва да я събудим чрез неуморна духовна работа, защото силно се нуждаем от идеите на нашите будители, които са не само носители  на минало величие, но и на пориви за бъдност, за запазване светостта на националния ни дух, без който не може да се съхрани и изпълни духовното предназначение на нашата нация. Затова днес силно се нуждаем от съживяването на стародавната ни будителска традиция и от превръщането й в историческо осъществяване, в нова култура на духа, казва нашият забележителен духоведец Ваклуш Толев.. 

Нашето будителство, казва той, е единствено в цялата световна история. То е националната ни свяст и доблест, отговорност и жертвеност пред олтара на  българския дух. То за нас е себесъзнание за историческо предназначение и култура за безсмъртие. И затова възраждането на тази наша стародавна традиция ще стане, защото тя носи в себе си вечността и примствеността, генетичната нишка на Древното познание, завещано ни от Небесните Учители. Защото скрепеното със  Завета на дедети ни няма как да не се изпълни.

Но сега имаме много обща представа за будителството, за това какво означава да си буден. А истинската будност носи високи енергии за висши познания и прозрения.Тя утвърждава Божествеността в нас, вложена чрез Диханието на Твореца. И нейният поток непрекъснато тече в нас, развива се към зрялост и към жътва, но само ние можем да го изведем, да му дадем живот. И да върнем обратно този дар, да го раздадем безрезервно. 
Будността е осъзнатост за Целостта ни с Твореца, дълбочина и Мъдрост на всяко равнище. Едно разширено виждане с по-голяма перспектива, реформиране на реалността и движение с духа на времето. Прозрение, озаряващо тъмата на невежеството, мрака на застоя. Но не е създаване на ново състояние, а разпознаване на онова, което е било, е, и ще бъде.

Будителството има различни аспекти и нюанси и носи високи енергии за  събуждане на ум, сърце, воля, душевност, жертва и накрая на Логоса/Слово.  Но всеки стигна до различно ниво и степен на будност, в зависимост от неговата духовна йерархия. А цялостната будност ще бъде възможна едва в Духовната вълна на Свободата, която ще се приложи чрез започналата сега Духовна вълна на Мъдростта. До там пък  ще се стигне чрез Духовната вълна на Истината. 
В този процес на събуждане на съзнанието ни, ще израстваме заедно с нашия Творец, и ще я празнуваме като един вечен празник, като Живот в Бога. И в него много важна ще бъде ролята на Словото, това, чрез което всичко е станало, защото то управлява всички други енергии. Защото то е едно “поведение” на духовното битие  - същността, “канавата” на материалното. Затова, припомня Ваклуш, промяната към по-добро ще дойде пак с Него, с идващата му вече нова и по-магнетична динамика, но и с нашето лично участие, в синхрон с новия огнен излив на Духа.

Натам ще ни води и Словото /Планетният Логос/, определящо битието на нашата планета, което случва нещата, оформя творческото съзнание, осенява сътвореното от Отеца на земята, захранва го, събужда го с енергиите на Всемирността. С негова помощ човекът се самоосъзнава като част от Пътя на Твореца и като Пътник, който се превръща в Път. Извежда го на кладата на свободата. Води го към живота-тържество на Бога в нас, в безвремието, безсмъртието, във вечността… 

И точно Словото/Логос/ е било събудено в изявени мащаби във великите посветени, в боговете, в светците. И най-вече в Сина Божий Христос, Който е и Самият Логос, Първороденият, предшествал света, израз на Божествеността. Израз на ритмизираното Словознание, можещо да твори и лекува. Но Словото/Логос също е и Име, Глас, който съществува и в нас като Богоподобие. Макар и като синапово словесно зрънце, с което човекът още не може да сътворява, но може да определя, да нарича света и така да има власт над него. А накрая, когато зрънцето стане цвят и даде плод, дареното ще се превърне в дар и ще се стигне до Единение с Бога.
Точно Логосовата енергия на Словото носи и дава енергията на Свободата. И точно тази  глътка от Диханието на Бога, от Вечната еволюционна енергия, одухотворява и събужда човека за сливане, единение с Отца. Най-вече за Служение. Затова Логосът/Слово е всичко. Скритото и явното, вътрешното и външното, обективното и субективното, и междинното. Енергията, която осъществява и утвърждава вложената у нас Божествена искра.

Словото е изговореното от устата на Небесния Извор и изписано от Извечната Светлина, от Праезика, сътворил всичко и кодирал в скрижалите на нашите души и сърца, където са Изворите на Живота, както се твърди и в Библията. Затова се казва „ръкописите” не горят, затова те са и неунищожими. Нима може да изтлее, да изгори нещото, което има огнена природа - тази която ражда и просветата, и културата. Събудените в Духа хора са успелите да събудят своята свещеност, своята изконна природа. Затова за Св. Константин Кирил-Философ вибрациите на душата и на Словото били идентични. 
Творческото Съзнание е навсякъде в Космичността. То е една Клада на Свободата, казва В.Толев. И тази духовна будност, дадена на човека чрез Логоса, Словото, Иисус Христос, е единствената привилегия в цялата Космичност. И най-успешната връзка с нашата Същност става чрез творческото въображение-вдъхновение, което ни свързва с подсъзнанието, с душите ни, с нея започваме да виждаме с мисловни образи, даващи път и плът на нашата Божественост. А Светлината на интуицията ни събужда чрез осенение и откровение. Затова  един от върховете на духовната будност е творческата - енергията, която нарушава всекидневието ни и го прави неповторимо.

Словото е самото Осъзнаване, защото е замислено от Твореца да бъде проводник на Божията изява, така че Той да говори чрез нас. А ние, изговаряйки Неговата форма, да бъдем Негови, защото всичко е на Бог, особено Словото. И сега вече идва времето на Единството между Любовта /душата/ и  на Мъдростта /Духа/, с което се създава Вечността. И най-висшата мистерия в този духовен процес се задейства и пресъздава със силата на Словото/Светлина на Бог-Син, Който слиза и говори за Себе Си през всичко и през всеки.
Будността е живата потенциална духовна реалност в нас, която може да направи от материята духовност, и която чака да й дадем Живот. Тя е идеята, познанието, че нашата същност е Божестввена, но е спала векове, докато човек стане пригоден да понесе нейните огнени енергии. И тази наша

Богожизненост е нашата истинска духовна същност. Само трябва да отпушим този извечен Извор, затрупан с тонове наноси, и той да бликне със сиянието на Божието Дихание в нас.
Боготворецът е изваял човека по свой Образ и Подобие, вложил е изкуството в душата му, за да го изявява, защото Бог сам в Себе Си не се усвоява. Затова човекът може да Го изразява и  усвоява чрез изкуството, чрез изказа, чрез знаците и символите, архетипите в неизбродната си душа. Чрез Божественото пратеничество. Чрез изкуството като моление, изповед, почит и признателност към най-големия Творец. Затова Ваклуш Толев определя мястото на

Изкуството в така важната среда на еволюционната спектрометрия на изведените от него Седем Лъча на Мировото Съзнание. Затова поставя Лъча на Изкуството на четвърто място в личната и социална еволюция на човека. Определя го също и като Лъч на Предсказанието. Лъчите преди него са на Жизнелюбието/Волята/, на Молението /Религията/, на Проницанието/Философията/, а след него - на Доктрината /Науката/, на Целостта /Преданността/ и на Делотворството /Дейността/.
Изкуството не е прибулване, а отваряне, разкриване за Светлината на Необятното. То освобождава от нас Божествеността чрез благоволението на Божия Дух. То е памет за възхитителните, невиждани от друг вътрешни картини, за сънуваните блянове. То е мисъл, идея, оплодена от Духа. То е опора и лек, защото трансформира страданието в развитие, убеден е Ваклуш. Затова само  изкуството може да уталожи болката на душата от несъвместимостта на вечното в нея с преходното в материята.

Изкуството овладява едно късче от Божествения свят. То е един прозорец към Целостта, към звездното пространство, към невидимата реалност - тази на Духа. Изразява човешката потреба за Божественост и отдавна не е чудо, а евристичност, живо реално гостуване в Отвъдността.
Изкуството се ражда от събудените за Целостта човешки сетива, от събудените ум, сърце, вдъхновение, откровение, от събудената духовност. Затова изкуството е най-прекрасната разцветка, най-хубавата панорама на духовността. Образец на Целостта. Затова, Учителят на Мъдростта Ваклуш го намира за един от най-потребните, най-просторните Лъчи на Еволюцията, нарича го и лъч на Предсказанието, на ясновидството, защото е оставил едни от най-красивите и вдъхновени светове, свалени от Божието битие чрез творенията на много велики и неизбродни души. Защто този Лъч обхваща и изразява цялата ни същност. И особено място в тази наша същност имат народното ни творчество, народните ни напеви с най-удивителната ритмичност, наричана още стълб на нашата духовност. 

Творческата будност е осъзнатост за единната Цялост. Едно трансцедентиране, една изведена способност на психиката да примирява и синтезира противоположностите.Тя е едно разширено виждане с по-голяма, изпреварваща перспектива. Затова винаги е стигала до нови хоризонти на знанието, до нови идеи, прозрения,  реформирала е реалността, свързвала е Небето и Земята. Затова нейн символ може да е Небесната дъга.
Истинското творчество е и връзка, хармония между личната душевност и Божествената цялост. Затова творците пулсират еволюцията, създават духовни реалности, които са много по-истински и стойностни  от физическите. Но не е цел, а път. Не се нуждае от шумни реклами и фойерверки. То е нещото, което идва отвътре и пак води натам. Тихото потапяне в духа на времето, което се движи в естествената среда на Живота и остава в канавата на неговата „тъкан”.

Понякога не съзнаваме достатъчно, колко е важна личната, мисловна вибрация, която резонира с космическата разумност и носи пулсацията на осъществената свобода. А точно тя ни води към смелия избор да я следваме чрез мъчително себетърсене, себепрозрение, себесътворение, който осъществяваме, според личната си воля и духовната си йерархия. Често пристъпяме към него с тъга, съмнения, раздиращи конфликти със себе си, но те също довеждат до пробуда, до развитие, до просветление. 
Потребата ни от будност най-много се изразява чрез изкуството. Но будителството, като вътрешна работа чрез знание, вдъхновение, прозрение и откровение, сливаща ни  с Божественото дихание, с Логоса/Словото/, с Първопричината на всичко в нас, като приложна творческа душевност, се дава за служение, в служба на Живота.

Затова познанието на творците е свободно, необосновано, нефиксирано, нестатично, лети  на крилете на въображението. И затова стига до по-далече от рационалното, броящо частите, стига до Целостта. И неговото абстрактно мислене разширява съзнанието, духа ни. Отива отвъд самите нас, отвъд собствената ни идентичност. А с вътрешното си откровение, то се превръща в служение, което пресътворява света, освобождава от страх, грях, от възмездие, от пустота, от догми, идеологии и доктрини...

Голяма е ролята на творците, според Ваклуш Толев, в процеса на вътрешната пробудност, защото да превърнеш голямото количество информация в творческо осъзнаване и изказ, означава да я доближиш до себе си, да я разбереш и приложиш. Това е като движение с потока на живота, като учене с чувства и правене, като сливане с реката на Живота. Така творецът се гмурва в дълбокия мистичен поток на познанието, преживява го, за разлика от изследователя, който само стои на брега и събира, регистрира данните.
Народ, като нашия, който е имал така богато наплодена от Духа душа, не може да спре да твори и с безпогрешното си въображение и със силната си интуиция да не открива нови свидетелства за своето високоотговорно предначертание. Защото преходното не може да опровергае вечното, изразяващо се в идеята за духовна свобода. А пробудността за свободата на духа винаги е била жива в българина. Неговото творческо търсене винаги е развивало и развива жаждата му за усъвършенстване. 

И народът ни винаги е познавал този най-уханен и сладък плод на духовната свобода, който предшества всички други свободи, захранва Мъдростта в неговата родова и клетъчна памет. Само трябва да си я припомни отново, да й даде живот. И отново да потече библейското прозрение за Словото: „Аз и Отец сме едно!” Особено сега, когато всичко съдейства да усетим и изпълним тази върховна и дълбока тайна. И от „Имали сме!” - да преминем към „Да бъдем!”
С уверението, че новото учение на Мъдростта, в което Олтарът става знанието, ще тръгне от нашата страна. Защото, както казва и руският академик Лихачов, България е духовната лаборатория на света, а българският народ и българската държава са Духът на света. 

Лияна Фероли