Един мъж на петдесет - Матю Макконъхи
Матю Макконъхи е син на два пъти развеждалите се и три пъти женилите се Джим и Кей Макконъхи. Когато не е спирал да мрънка, че единствените му маратонки са стари и демоде, майка му казвала: ''Ако продължаваш да хленчиш, ще те заведа да се запознаеш с момчето без крака!'' Когато е бил на осемнайсет години с него е блудствал мъж, докато е лежал в безсъзнание в багажника на ван. Има 78 шева на челото направени от ветеринар. Удрял е барабани бонго гол, докато полицията не го е арестувала. Някога е бил зъл, наивен и циничен, но никога не се е чувствал жертва. Вярва, че истината е обидна, само, когато лъжем и чрез хумор минаваме по-лесно през препятствията.
Баща на три деца, неговата най-важна цел в живота.
През 2009 г. Матю и съпругата му Камила основават фондация "Just keep living" (Просто продължавай да живееш") за извънкласни занимания, която помага на деца в риск в над петдесет и две гимназии из цялата страна, да имат здрави умове, тела и да правят добри избори.
През 2019 г. Макконъхи става преподавател по практика в Тексаския университет в Остин, неговата Алма матер, където преподава по предмет създаден от него - От сценария до екрана.
Освен, че е собственик е на футболния клуб от Остин - MLS, той е и лице на автомобилна компания "Линкълн", както и творчески директор на "Wild Turkey", където създава любимия си бърбън "Longbrach".
Сам се нарича късметлия и се смята за умел разказвач на истории по професия, която първоначално започнала като хоби.
Не спира да гледа собствените си филми и смята, че има повече от един начини да бъдеш прав.
Обича да пътува, да плаче поне веднъж седмично и се чувства много по-добре с еднодневна пот по себе си.
Човек, който предпочита залезите пред изгревите.
Представяме ви част от философските му цитати в "Зелени светлини", неговото любовно обяснение към живота. Сближаващата му книга.
''Понякога нямаме нужда от съвети.
Понякога имаме нужда да чуем, че не сме единствените.''
''Целта на душата е движение към единствения финал, докато в ума ти е само пристигането.
Това ни събира.''
''Имаме нужда от дисциплина, указания, контекст и отговорноств началото на всяко начинание.
Творчеството има нужда от граници.
Индивидуалността има нужда от съпротива.
Земята има нужда от гравитация.
Без тях няма форма. Няма изкуство. Само хаос.''
''Има лаладжии, а има и лъжци.
Разликата е, че лъжецът се опитва да скрие лаладжийството си, а лаладжията ти дава да разбереш, че лъже.
Затова харесвам лаладжиите повече от лъжците.''
''Има разлика между изкуството и себеизразяването. Цялото изкуство е себеизразяване. Но не цялото себеизразяване е изкуство.''
''Истината е като люта чушка. Колкото си по-близо до корена, толкова по-гореща става.''
''Близостта са тихите моменти заедно, споделената болка, видяната красота, честността. Тя е автентична. Тя е реалност.''
''Стрелата не търси целта. Целта привлича стрелата.
Да, трябва да преследваме това, което искаме, да го търсим, да хвърляме въдицата във водата, но понякога няма нужда да караме нещата да се случват.
Душите ни са безкрайно магнетични.''
''Изживей първо въпросите, след това вярванията си. Тогава ще имаш свой собствен личен стил.''
''Разумът е като парите и здравето. Ако ги имаш, трябва да полагаш усилия, за да ги запазиш.''
''Само защото местата са празни, не означава, че не са заети. Понякога в списъка за гости трябва да има само един човек. Ти.''
''Човек пристрастен към идеите трябва да бъде подложен на глад.
Човек пристрастен към истините, трябва да бъде нахранен.''
''Възглавницата на честния човек е чистата му съвест и без значение кой е в леглото ни всяка вечер, спим със себе си. Или прощаваме, или се поболяваме.
И тук се случва еволюцията.''
''Интелектът трябва да опростява нещата, не да ги прави по-заплетени.''
''Якото е природен закон. Ако е било яко тогава, значи е яко завинаги.
Модата е само разклонение от дънера на якото, актуална забележка, чиято 15-минутна слава никога не остава, колкото и да се опитва. Якото издържа теста на времето, защото не се напъва. То просто си е такова.''
''Не сме тук, за да толерираме различията, тук сме, за да ги приемем.
Не сме тук, за да празнуваме еднаквостта си, тук сме, за да приветстваме това, което ни отличава. Не сме родени при равни условия, нито с равни способности, но трябва да имаме равни възможности. Като индивиди се обединяваме чрез своите ценности.
Да празнуваме това.''
''Образовай преди да съдиш.''