Балет ''Арабеск'' и мистерията на българския фолклор

На 2 март, по случай националния ни празник, Балет „Арабеск“ с любов представя една от най-ярките линии в търсенията на трупата и на поколения български хореографи, а именно в областта на свързването на българската традиция и фолклор със съвременния танц. 

Тази линия е завещана на трупата от Маргарита Арнаудова, която в поредица от ярки, експериментални спектакли синтезира един самобитен хореографски език, базиран на стилизирането на елементи от българския фолклор и на органичното им свързване с пластиката на босоногия танц , на техника греъм или на джаза – „Нестинарка“, „Адажио и скерцо“, „Нощ срещу Еньовден“, „Корен дълбоко в небето“. 
Тази любов е споделена и от следващите поколения хореографи на „Арабеск“ – Мила Искренова с „Калиманку ле“, Антония Докева със „Зуна“, „Сувра“, „Енья“ и „Герман“, Боряна Сечанова с „Лудо вино“.

На мистерията на българската душевност, закодирана в нашия фолклор и на 110 годишнината на изключителния български композитор Марин Големинов, чиято музика Балет „Арабеск“ претворява многократно, посвещаваме своя спектакъл на 2 март на сцената на Музикален театър  от 19.00 ч.. 

В програмата:
„НЕСТИНАРКА“
Музика -  Марин Големинов
Хореография – Маргарита Арнаудова
Сценография и костюми – Мария Трендафилова
Репетитор – Олеся Пантикина

Участват: 
Демна – Даниела Иванова
Найден – Васил Дипчиков
Струна – Константина Ханджиева
Нестинарки: Андрея Дякова, Бенедета Граси, Виктория Петрова, Елизабет Якимова,  Таня Кацарова, Теодора Друмева, Яна Николова
Клюкарки – Валери Миленков, Ервин Есен, Светлозар Тинев, Светослав Серопян, Стефан Вучов

Култовата творба на Марин Големинов е създадена през 1940 г. От премиерата си през 1978 г „Нестинарка“ на Маргарита Арнаудова шества по българските и световни сцени като емблема на Балет „Арабеск“ .  
„След успеха на моята първа постановка на „боси крака“ - „Пролетно тайнство“ от Стравински - у мен се появи желание да поставя още един „бос“ балет, но български. „Нестинарка“ ме привлече с оригиналната си тема и с изразителната музика на Марин Големинов. Открих, че пластиката на босоногия танц особено органично се свързва с елементите на българския фолклорен танц. Получи се своеобразен пластичен език. Така неволно се оказах последователка на Мария Димова, автор на първата „Нестинарка“, чиито постановки никога не бях виждала.“
Това са бележки на Маргарита Арнаудова отпреди 40 години. Любопитно е да се четат сега.  

Пътят на „Нестинарка“, създадена през 1978 г., преминава като през жарава. Хореографията й обвързва греъм техниката и националната традиция - факт, който не може да бъде преглътнат отведнъж, още по-малко приет с безрезервни овации. Смут предизвикват и „немите“ сцени, без музика, които маркират кулминациите. Това, което може да се потвърди за „Нестинарка“ с днешна дата, е, че е творба на майстор със замах, който владее езика на стилизацията и умее да извлича от традицията и съвременните танцови техники своя собствен начин на изразяване. Достигнатият пластичен синтез в танцовата сюита “Нестинарка” напомня раздвижени пози и форми от съвременната скулптура. Тази танцова икона, реставрирана от Олеся Пантикина, дъщеря на Маргарита Арнаудова, и ново поколение артисти, е една от визитните картички на „Арабеск“. 

Сюжетът на спектакъла е изграден върху основата на стар народен обичай игра върху огън в деня на празника св. Константин и Елена. На фона на този обичай се развива личната драма на главната героиня. Изтерзана от хорските клюки, неразбрана от любимия човек, отчаяна от самотата си, тя смята, че причината за нейното нещастие е отричането й от св.Константин. Обезумяла от мъка, тя танцува в огъня и изгаря в него
За големия успех на този спектакъл не само на българските сцени, но и зад граница, допринасят изключителните изпълнителски качества и индивидуалност на танцьорите от трупата.

Първите изпълнители на „Нестинарка“ през 1978 г. са Румяна Маркова – Демна, Георги Михов – Найден и Радостина Найденова – Струна, както и Розина Камбурова, Симеон Петров и Магдалена Ботева. За изпълнението на Румяна Маркова на престижния фестивал „ИНТЕРБАЛЕТ“ в Будапеща през 1979 г. пресата пише: „Румяна Маркова се нареди сред най-добрите изпълнители, видени на фестивала като Аурора Бош и Хосефина Мендес.“
Новото поколение изпълнители на „Арабеск“, които поемат щафетата от 2004 г. насам са Даниела Иванова в ролята на Демна, Константина Ханджиева и Ангелина Гаврилова  в ролята на Струна, Асен Наков, Никола Хаджитанев (гост-солист от Софийска опера) и Стефан Вучов в ролята на Найден.

Макар да не е за вярване, но вече повече от 20 години в ролите  на Демна и Струна неизменно се превъплъщават две   забележителни солистки на балет „Арабеск“ - Даниела Иванова и Константина Ханджиева. 
Изпълнението на Даниела Иванова в сложната и изискваща роля на Демна е откровение и свещенодействие. За тази роля през 2008 г. Даниела е удостоена с наградата Кристална лира на Съюза на музикалните и танцови дейци в България за върхови постижения в областта на българското танцово изкуство.

Нейн контрапункт е Струна на Константина Ханджиева, чиято екзалтираност в нестинарските сцени преминава в дискретно съпричастие в дълбоко личните и камерни епизоди. 
Великолепният женски тандем насища „Нестинарка“ на Маргарита Арнаудова с огромна психологическа и физическа енергия, с чистота и завършеност на формата и вкус към детайла, съчетани с виртуозно владеене на съвременния танцов стил. Двете водещи солистки на Балет Арабеск биха били украшение за всяка голяма световна трупа. Поздравяваме ги с обич и възхищение.

„ЛУДО ВИНО“
Музика – народна
Хореография – Боряна Сечанова
Костюми – Цветанка Петкова-Стойнова
Репетитор – Олеся Пантикина

Участват – Виктория Петрова, Яна Николова, Васил Дипчиков, Светлозар Тинев

Спектакълът е по мотиви от народния обичай за направа на вино,  очарованието и опиянението от  свещенодействието на ритуала. Танц, вдъхновен от аромата на виното. 

Участват: Даниела Иванова, Константина Ханджиева, Андреа Дякова, Виктория Петрова, Елизабет Якимова, Теодора Друмева, Таня Кацарова

“ … И всякога после  тоя Герман – дъжд е валял ! ”
“Герман” (“Молитва за дъжд”) е танцова творба, тълкуваща ритуала и свързваща българските етнопроблеми с идентичните на световния етнос.
Идеята на произведението е свързана с необходимостта на човека да се хармонизира с природата и вярата. Изградена върху автентични ритуали,  хореографията е проникната от идеята за земята, бленуваща своето плодородие. То се случва  в  мистичната среща на земята и водата, за която танцът има силата на заклинание.
Суровостта на ритуала е предопределена от вечния жизнен цикъл, живот, смърт, живот.
Герман – отчаяние и надежда, жажда и пресищане, живот и смърт.