Антоанета Николова: Когато кафето ти дъха перверзно горчиво

Когато сам се затвориш във клетката,
скъпата.
Когато направиш я лъскава, спретната.
Когато насладиш се на гледката морската.
Когато направиш си снимка усмихната.
Когато нарежеш си диня напрегната. 
Когато кафето ти дъха перверзно горчиво. 
Когато постелиш си чаршафа памучния. 
Когато си спомниш годините – другите. 
Тогава седни със кафето си дъхаво. 
Тогава задай си въпросите сложните. 
Тогава дръпни си пердетата скъпите. 
И виж се отвътре, огледай се хубаво. 
Ако ги няма ароматите всичките. 
Ако ги няма и раните с коричките. 
Ако ги няма и писмата написани. 
Ако ги няма и тези проклетите. 
Ако го няма и онзи, дето не вижда се...
Със полъха дето усещаме.
Тогава отваряй я клетката златната, 
и бързо излизай във тъмното,
във страшното, в грозното, 
защото повярвай ми, опитах го.
Само ТОЙ ще е с тебе и днес и тогава и някога...
И си струва с крака да я стъпчеш клетката проклетата,
и да дишаш свободно, дълбоко и истински...

Автор: Антоанета Николова 
18.07.2024 година