Ана де Армас и филмът ''Блондинка'' получиха 11-минутни овации на филмовия фестивал във Венеция
От Нели Славова
''Блондинка'' дългоочакваният биографичен филм за историята на Мерилин Монро, режисиран от Андрю Доминик с участието на Ана де Армас в главната роля, имаше световната си премиера на филмовия фестивал във Венеция, където публиката го посрещна с 11-минутни овации след изтичането на финалните надписи.
Публиката на Sala Grande скандира ''Ана, Ана, Ана'' в края на филма на Netflix, а Брад Пит, който бе там в качеството си на продуцент на филма, също изглежда зареди с енергия тълпата в кино салона.
Заглавието на Netflix бе сред един от най-известните филми, показани по време на фестивала във Венеция. Режисьорът Доминик също присъстваше заедно с Ана де Армас, Ейдриън Броуди и Джулиан Никълсън.
Тук си струва да се отбележи, че ''Blonde'' не се основава на нито един от мемоарите на Мерилин, които се появиха след смъртта ѝ след свръхдоза наркотици през 1962 г.
Неговият източник е романът на Джойс Карол Оутс от 2000 г. ''Блондинка'' - слабо завоалиран, но силно измислен (и също толкова противоречив) разказ за живота на Монро.
Много от критиките към романа на Оутс ще бъдат насочени към филма на Доминик – неприятна клопка на използването на ирония е, че често изглежда точно като нещото, което трябва да не бъде, а в случая на Мерилин това е нейната дехуманизация в очите на студия, медиите и обществеността.
Не всички романси на Монро са включени, два тук са с Джо ДиМаджио (Боби Канавейл) и Артър Милър (Ейдриън Броуди), нито един от които не се появява с някаква слава.
Наистина, мярка за начина, по който времената са се променили след разцвета на Монро, е, че нейните актьорски амбиции (по-специално с The Actor's Studio) и литературни влияния (Достоевски и Чехов) се приемат за чиста монета в ''Blonde'', а не с усмивката, с която те са били възприети приживе.
Всички технически елементи са забележителни, от кинематографията до дизайна на продукцията и партитурата (пищна, но минимална симфония в стил Картър Бъруел от Уорън Елис и Ник Кейв).
До голяма степен филмът се дължи на изключителното представяне в основата му: Ана де Армас носи филма право на раменете си, изобразявайки Монро за период от около 16 години, и изпълнението е пълно, свирепо емоционално, но сложно в своите нюанси, докато изследва многото парадокси на някогашния секс символ.
