47 ронини

Още от „Малкият Буда” на Бенардо Бертолучи знаем за афинитета на Киану Рийвс към източната култура. Рийвс сякаш се слива с образа на изтока, макар да не е с източна кръв. Само преди няколко дни беше премиерата на новия филм на актьора – „47 ронини”. Макар и тук да не се изследва до такава степен смисълът и символиката на будизма, той отново има важна и водеща роля.

Филмът е създаден по историята за 47 ронини (самураи без господар), които са отмъстили за смъртта на своя господар. Премиерата на новия филм на Киану беше отлагана няколко пъти, докато най-накрая беше насрочена за 25 декември. Явно разпростраителите от Universal доста са се чудили кога ще е най-добре зрителите да видят екранизацията на историята. Първата дата, на която „47 ронини” щеше да излезе по кината бе 14 ноември 2012, после 8 февруари се оказа нова възможност.

Интересно е, че за режисьор Universal харесаха дебютант в пълнометражното кино – Карл Ерик Ринч. Още по-интригуващ се оказа и бюджетът от около 200 милиона долара. Определено студиото не се е пестило откъм пари.

Но да се върнем към историята, която ни отвежда в провинция Ако, където управителят Асано очкава и се приготвя да посрещне с почести шогуна. Тук се появяват и мелезът Кай (Киану Рийвс) и останалите самураи (които по-късно се превръщат в ронини).

Филмът ни въвлича в тази източна история колкото истинска, толкова и преплетена с магии. Екшънът при всички случаи присъства и примесен с 3D ни кара да се включим в боя за правдата. „47 ронини” не е само чудновати образи и боеве, той ни показва част от японската култура, различна от европейската.

Може да се каже, че разпространителите поеха риск с премиера на сред празниците. Екшънът не влиза в рамките на семеен филм и рискът той да не възвърне огромния си бюджет е доста голям.

Ако се насочим към критиците, и там отзивите не са толкова добри. Явно на американците не им се нрави екранизацията на тази японска история. На мен лично филмът ми хареса. Може би не колкото в „Малкият Буда”, но и тук Киану Рийвс успява да ни въвлече в будистката култура. Изказванията на някои критици от рода, че филмът е „тъпо фантастично приключение с плоски образи на героите” са далеч от истината. Историята показва какъв е животът и че вярата в собствените сили и определени ценности може да помогне за едно по-добро начало. А в крайна сметка, макар и на кино, хората се нуждаят да виждат добротата.

Въпреки че излезе по време на коледните и новогодишни празници мисля, че всеки един любител на киното би намерил свободно време, за да гледа този екшън, изпълнен с магия. Да гледа една история от изтока, която е накарала даже европейски импресионисти като Моне да се вдъхновят.