20 въпроса със Стефания Колева

Светът щеше да бъде по-добро място ако - Няма его. 

Най-често казвам "не" за - Сладките изкушения. 

Песента, която кара душата ми да танцува - Към момента ''Keep On Dancing'' на AVAION. 

Една жена не може без - Да има някой, който да я кара да се усмихва. 

Разхвърляни дрехи или разхвърляни мисли - Мери Попинз. 

Обещанието, което не успях да спазя е - Да не губя чадъра си в дъждовно време. 

Любовта на мъжа, казват запознати, минавала през стомаха. От къде минава любовта на жената? 

- Любовта минава само през ума и сърцето, ако на някой човек любовта му минава през стомаха, то той има общо с кучето на Павлов. Когато любовта се случи, единственото, което може да усетите в стомаха като страничен ефект, са пеперуди. 

Най-близките хора ме наричат - Щефи. 

Хората, които не обичат кучета, са - В моя кръг от познати няма такива. 

Как би прекъснала неловко мълчание? 

- С песен. 

снимка: Ивелина Чолакова

Моята дефиниция за сродна душа е - Независимо от вида на връзката, приятелска или семейна, тя е духовна. Тънката граница между извисяването и приземяването наистина е тънка. Звучи глупаво, но приземяването си е един вид извисяване и обратното. Когато срещнеш сродна душа, тя ще разбере какво влагаш в думите и не само в тях.

Последният път, когато плаках - Беше на сцената. 

В хората забелязвам първо - Отношението. 

Много ценя в приятелството да има -

Диалог, разбиране, приемане. 

Давам втори шансове, защото - Зависи. 

Никога повече не бих опитала - Опитите са за това да стане, да се надскочиш. Въпреки че Стефка Костадинова, като че ли сложи някаква граница.

Най-вредният ми навик е - Буркан люти чушки.

Думата, която искрено ме дразни - Казус.

Избирам да -

Продължа.

Нещото, за което съм благодарна е - Днешният ден.

Премиерата на новия спектакъл със Стефания Колева ''Затегнете коланите'' ще бъде на 6 октомври в „Theatro отсам канала“ в София. Постановката ще срещне публиката с една героиня, която доста прилича на самата Стефания, и това не е случайно.

Сюжетът се развива паралелно на екран - в заснети кинокадри ще видим реалната ситуация, а после, на живо на сцената, ще попаднем в „главата” на героинята заедно с всичките ѝ страхове и всички абсурдни несбъднати желания. 

Когато се изправим лице в лице с евентуалния край, идват и поредицата от въпроси. Ако не се бях качила на този самолет? Ако бях взела други решения за важните неща? Ако бях живяла по друг начин?

Притисната от обстоятелствата, и малко на бързи обороти, героинята се опитва в оставащите ѝ малко минути живот да навакса неизживяното, минавайки през темите, които всяка жена върти в мислите си. Срещнах ли любовта?

Какво щеше да стане, ако бях живяла по друго време, ако познавах Елвис, ако той се бе влюбил в мен? Ами ако живеех на друго място… например в Холивуд? Струва ли си да се пазят диети или този живот трябва да се живее калорично? Как изглежда Раят за мъжете? 

Тези въпроси отприщват невъзможните възможни варианти на паралелните ни животи, за да стигнат до най-простичкия отговор накрая.
И всичко това с много самоирония, въображение и обич към живота, хората, дори с любов към грешките, които всички правим.