За готварските неволи... епопея за палачинката
Честно, ама не съм си и помисляла, че ще ми се налага да готвя почти всеки ден. Та това си е направо предизвикателство! Да изпържа яйца, без да ме пръсне олио по носа, и да подскоча метър назад?! Ооо, трудно.
Да наглеждам зеленчуците да не изгорят, докато се запържват? Ако искате вярвайте, тези зелени гадинки, като знаят, че искам да ги изям, са склонни нарочно да залепнат за дъното на тенджерата... Но както и да е.
Загърбвам старите кавги с лошата кухня и решавам да почна начисто - правя си кафе, сядам срещу печката и почвам да мисля за нещо лесно - нещо, което да ми напълни стомахчето.
Палачинки? Ммм вкусно, няма да ме пръска горещото олио по носа, но отнема повече време.
Баница? Хм... Не :)
Принцеси с кайма? Дам... лесни са.
Отварям хладилника и греда - няма кайма. Моята главица отказва да мисли. Преглъщам трудно кафето - остават палачинките - за тях има всичко. Ставам и си казвам, то това е лесна работа - две яйца, брашно вода. Но след половин час напасване на съставките и избила пот от моя страна, "лесната" част е свършена. Ура! Видя ли, мамо, направо съм фурия :)
Котлон - пуснат, тиган… Къде е тиганът? (Намирам го в шкафа, свит в ъгъла, гледащ лошо.) Слагам го на котлона, щраквам копчето да загрява - абе, всичко до тук е шест.
След като мисля, че е загрял този лош тиган, слагам в него смес, надявайки се да получа след минути моя пръв шедьовър. Една минута, две, три…Пет, десет... Хм, усещам проблем.
Хвърлям омразен поглед на тигана - да, с нашето крехко приятелство е свършено, но докато му слушам оправданията, печката започва да ми се смее: "Аз съм за смяна, не тигана - не мога повече да работя така - излизам в отпуск"…
Ауу... Тази тенекиена стара крава! (Тук можете да употребите думи, които не са подходящи за този текст.)
Дадох всичко от себе си и вие видяхте, но някак си домакинята в мен не иска да се покаже. Тц...тц...
P.S. Ще си отмъстя... но не само на тигана, а и на печката, която разби мечтата ми да се развихря тази сутрин като невероятна готвачка :)
