Маврудът - винената емблема на България
Древно българско предание разказва, че когато Крум пленил велможите на разбития от него аварски хаганат, хан Крум започнал да ги разпитва кое е довело до унищожение такава силна държава. Много причини били посочени, сред които и кражбата, лъжата и пиянството.
Това накарало Крум да предприеме мерки срещу тези пороци. Строгият закон бил въведен веднага. Изкоренени били и всички лозя. Всеки, у когото откривали от забранената течност (виното), бил набиван на кол. Но смелостта на един млад мъж накарала хана да отмени тежката си дума.
Бедната вдовица Илая била принудена да отглежда първородния си син в голяма бедност. Лозата, която растяла в двора й, давала ценен плод. Според ханската заповед тя трябвало да я изкорени.
Жената решила, че след като така и така ще загуби растението, поне да запази последните му плодове. Обрала гроздето и го скрила в една делва до огнището, всеки ден давала от плода на детето си.
Минали много дни и един ден Илая с изненада установила, че тя е направила вино, без да иска. Жесток студ, глад и мор мъчили хората следващата зима. Но вдовицата не се бояла от студа, защото всеки ден момчето й си пийвало от чудодейния еликсир.
Хан Крум имал лъвове, които всяка вечер пускал да се разхождат свободно из улиците на столицата. Но една сутрин едно от животните било намерено мъртво. Хората изтръпнали от страх от предстоящия хански гняв.
Крум обещал, че който отиде при хана и си признае за стореното, ще получи голямо възнаграждение. Заедно с това трябвало да успее и да отскубне косъм от брадата на хана. Полакомени от бъдещото възнаграждение, десетина юнаци се престрашили да отидат в двореца, но отнасяли по 50 тояги за лъжата си.
За голяма изненада на всички присъстващи, синът на Илая успял да отскубне косъма от посивялата брада на хана. Момчето разказало как е отгледано, благодарение на какво е възмъжал и кое му е дало тази изключителна сила. Накрая ханът го попитал за името му, което било Мавруд.
Крум наредил: "Щом тази лозница ти е дала такава смелост, от днес нататък от нея ще се разсаждат новите лозя на държавата. И гроздето, и виното от него ще се наричат Мавруд, за да се помни твоята храброст. Такива юнаци са нужни на българската войска."
Ето десет интересни факта за мавруда, които е добре да знаем:
1. Маврудът е традиционен български винен сорт червено грозде, един от най-старите и считан за един от най-ценните и висококачествени местни сортове.
2. Маврудът основно се отглежда в района на Асеновград, но с него са засети и по-малки площи около Перущица, Пазарджик, Стара Загора и Чирпан. Този сорт се отглежда още в Гърция и Македония.
3. Според "Българска енциклопедия "Виното" (2004) маврудът заема под 1% от нашите винени лозя.
4. По Южното Черноморие маврудът е известен като качивела, а в Бесарабия го наричат каушанский.
5. От сорта мавруд се правят прекрасни трапезни и десертни вина. Най-често маврудът се купажира с каберне совиньон.
6. Виното мавруд се характеризира с плътен рубинен цвят, мек вкус, висока захарност, приятно ниво на танини и киселини.
7. Трудно може да се обърка специфичният и запомнящият се аромат на мавруда, в който се усеща вкуса на малина, къпина, боровинка и черница.
8. Вината от този сорт имат отличен потенциал да отлежават в дъбови бъчви. Това вино ще покаже цялата си прелест, ако бъде оставено да отлежава около 3 години.
9. Перфектната температура при поднасяне на мавруда трябва да е между 15 и 17 °С.
10. Плодовете и шоколадовите десерти разкриват пълното великолепие на мавруда. Никога няма да сбъркате, ако сервирате това прекрасно вино със свежи сирена (необработени термично и неузрели) - извара, маскарпоне, фермерско сирене, моцарела, рикота, фета; печени червени меса; дребен дивеч - яребица и фазан.
