Влади Ампов – Графа: ''Текстът на ''Грях'' докосва хората, защото е поезия''

Влади, дълбоко, красиво и въздействащо звучи песента „Грях“, която представи преди няколко седмици. Каква е нейната история?

- „Грях“ е стара идея, която възобнових. Текстът е на моя баща Кирил Ампов. По някакъв начин симбиозата между баща и син се усеща много силно в тази песен. Аз съм автор на музиката. Направих и аранжимента за струнния оркестър, а оркестратор е Румен Бояджиев – син.

Исках да направя песен, която отново да е само с живи инструменти. Както в „Страничен наблюдател“, записах и в „Грях“ сам рояла. Беше много вълнуващо, защото го записах в едно по-голямо студио, със страхотна акустика и само като засвирих и по някакъв начин усетих инструмента. Някакси все едно се сля с тялото ми.

Много странно усещане, не бях изпитвал такова до този момент. Все едно вибрацията от рояла преминаваше от главата до петите ми. Докато свирех беше много настръхващо и имам чувството, че това се запечата като усещане и емоция в самия запис. Ние записахме няколко песни за албума и когато си тръгнаха музикантите от Drop Down Community, останахме само аз, Румен Бояджиев – син и Влади Бояджиев, тон режисьор.

Беше след полунощ и беше много магично. Аз бях сам в студиото с рояла, те бяха от другата страна на стъклото. И чух записания оркестър и беше много вълшебно. Именно оттам започна самата песен да звучи по този начин. След което записах вокала. Кларинетът го изсвири, разбира се, Венци Трифонов, който е изключително елегантен, все пак той свири в Музикалния театър и е класик.

Вписа се изключително добре в тази комбинация на звука. Музиката е хибрид между поп и класика. Искахме да звучи по този начин. И докато измислях различните партии на струнния оркестър, точно това търсех – да има спадове, динамика, повече контра мелодии, които да си партнират с вокала.

снимка: Нели Куртева

Ти си активен в социалните мрежи, какво споделиха феновете с теб след като гледаха видеото?

- Мисля, че „Грях“ се получи много красиво! Това е и оценката на хората, които пишат коментари. Усеща се, когато нещо много силно е развълнувало хората. Те са искрени и започват да пишат не просто нещо шаблонно, но задълбочават своите мисли. Разказват какво наистина ги е впечатлило.

Видеоклипът е много нежен. Защо реши да бъде в черно-бялата гама?

- Знаеш ли, някои неща просто е трябвало да се случат. Ще издам една тайна. Снимахме видеото на „Утре отново“ в The Steps, едно страхотно пространство. Тъй като взехме изключително хубава и скъпа камера, с която Жоро Марков, който е много добър режисьор и оператор, да го заснеме, и аз си казах – „Абе, хора, тук сме всички, защо просто да не вземем един роял и да заснемем още едно видео“.

Тази камера много рядко си я позволяваме, защото е много скъпа, затова и така изглеждат и двете видеа. И Жоро каза, че доста ще се изгърбим всички, но аз го помолих да снимаме и тази песен. Ние не мислехме да я пускаме като сингъл, но в процеса на работа на видеото на „Утре отново“ и като видях колко хубаво се получава, решихме да използваме простанстовото.

Видеото го снимахме за около два часа и нещо, защото всичко беше сетнато. Леко се промени осветлението. Аз исках да бъде много семпло, но не в лошия смисъл на думата, а по-скоро да няма нищо излишно. Песента да води визията. Много рядко се случва, дори и в мои клипове – да има симбиоза между видео и музика, да не се разконцентрира от допълнителни визуални послания и линии.

Исках „Грях“ просто да се слуша. Явно това им харесва на хората. Те слушат музиката. Вижда се и че човекът, който пее и свири, а не се прави, че свири. Това също им влияе на хората.

снимка: Нели Куртева

Текстът е дело на твоя баща Кирил Ампов. „С косите ти нощта прегръщам, дали в нас така остава тя...“ – има ли конкретен човек, на когото да е посветян „Грях“?

- Това е добър въпрос, никога не съм го разпитвал за този текст, тъй като той е писан преди години. Аз направих втори прочит на тази песен реално, но повечето хора я възприемат като чисто нова. Подобен беше случаят и с „Ванилия“ миналата година. Имаше хора, които наистина я чуват за първи път. Освен новите песни, които създавам, аз правя римейк и на мои парчета, които са останали незабелязани през годините. Такъв беше случаят и с „Изкуствен елемент“ в предишния ми албум „Страничен наблюдател“.

И, всъщност, новата версия стана много по-популярна от оригинала, който излезе преди много години. Тя даже все едно не не беше излизала, защото тогава беше времето на по-слабите интернет връзки, имам предвид като комуникация.

Текстът на „Грях“ явно докосва хората, защото е поезия. Самата песен няма време, в такъв смисъл, че може да звучи и след 20 г. по същия начин, а можело е да звучи по този начин и преди 20 г. Разликата, според мен, е в звукозаписа, защото е направена много професионално. Миксингът, който направи  Димитър Ганчев и мастерингът на носителя на „Грами“ Дейв Кач, си оказват влияние.

Самият саунд е модерен, макар музиката да е направена чрез класически похвати. Не искам да правя паралел, но давам пример – ако си пуснем Адел, тя също прави много класически парчета, но записани модерно. За да може да звучи една музика съвременно, не е задължително винаги да е с най-модерни звуци и бийтове. Дори само похватът на записване, ако е различен и в крак с времето – прави песента актуална.

Казваш, че когато композираш си представяш картини, светове, образи… Какво си представяше, когато композираше „Грях“?

- Аз съм бил на 18, когато съм измислил тази песен и вече нямам спомен какво съм си представял (смее се). Но със сигурност е било нещо красиво, щом се е родила тази песен.

Докато правих аранжимента за оркестъра, се вдъхнових да добавя повече към мелодията, доразвих и вокала. Наскоро слушахме песента с едни приятели и те ме попитаха как толкова много неща са казани музикално в 3 минути. Това, което аз исках много, е да има развитие в самата песен – да започна само с пиано, а към края на песента да избухне динамично и след това да се върне към началото на песента.

Не мога да кажа, какво съм си представял. По-скоро е усещане за дълбочина, пълнота, съвършенство, спокойствие, смирение дори бих казал. Но и същевременно вълнение, което се усеща в самата песен.

снимка: Нели Куртева

Обикновено, когато говорим за грях, говорим и за прошка. Вярваш ли, че има прошка?

- Да, разбира се! Смятам, че ние, хората, трябва да можем да прощаваме грешките. Колкото и шаблонно да звучи е хубаво човек да може да прощава и да не бъде злопаметен. Ако говорим за прошката от Господ – знам, че всеки бърка и прави неща неправилно. Надявам се, че имаме право на втори шанс.

Разбира се, ако се превърне в рецидив и отсреща непрекъснато някой прави не добри неща към теб, по-скоро би трябвало да прекратиш комуникацията с въпросния човек и вътрешно да му простиш и да преминеш напред. Да извадиш тези хора от живота ти. Би трябвало да има прошка, ние правим грешки непрекъснато. Грехът е навсякъде около нас и вътре в нас. Според мен, красотата на текста на Кирил е, че започваш да се замисляш. В припева се пее: „Усещам вкус на грях... Няма грях в тишината“, и си задаваш въпросите какво всъщност е грехът. Започваш да разсъждаваш.

Това е смисълът на думите, на музиката, на изкуството – да те накарат да чувстваш и да си правиш собствени асоциации.

Може би това е и причината да ги вълнува хората. Тази песен се появи в момент, в който нещата около нас са притеснителни, черни, несигурни. И „Грях“ леко те изважда от действителността и те пренася в друго пространство. Поне аз така я усещам, а явно и другите ги докосва по подобен начин, което е страхотно!

Ако можеше да върнеш времето назад – би ли променил нещо, с цел да избегнеш някои грешки, които си допуснал?

- Не бих казал, че съжалявам за нещо, в крайна сметка това е бил моят път, но със сигурност нямаше да започвам толкова рано публично да се появявам. Щях да изчакам да ми мине тинейджърството и тогава да се появя на музикалната сцена. Не казвам за детските години. Според мен в тинейджърството се търсех. Въпреки че и „Грях“, и „Ванилия“, и много други, са измислени именно тогава. Но те можеха да не бъдат пускани.

Не казвам, че е грешка, но мисля, че моят път щеше да се развие по друг начин. А може би, така е трябвало да бъде. По-трудно, с повече хейт в началото към мен, защото си беше точно така. От време на време усещам остатъчен хейт у това поколение, което е на моята възраст, което сигурно е нормално. Поколенията, които идват след нас и ме слушат – нямат такива предразсъдъци, защото тогава или не са били родени, или са били много малки (смее се). И сега възприемат Графа като нещо без минало, ако може така да се изразя, съвсем чисто заради изкуството и заради това, което съм аз в момента като артист на живо.

Имаше заето лято – много концерти, участия из цяла България. Как преминаха те и къде можем да гледаме скоро?

- Изминалото лято беше много хубаво. Имах две линии в изпълненията – една по-акустична и една по-клубна рокендрол. И двете линии бяха много успешни, разпродадени концерти, клубове. Бях си поставил предизвикателства, които успях да постигна – да свиря на по-алтернативни места, които не бях посещавал като „Хаштаг“ в Бургас и „Маймунарника“ в София. Изкефих се, защото беше различно.

На 17 ноември в София ми предстои клубен концерт с бандата в „Карусел“, а на 18 ноември в Plovdiv Event Center.

снимка: Нели Куртева

Щастлив човек ли е Влади Ампов?

- Да! Аз съм много доволен от всичко, което ми се случва. Благодарен съм, защото това са наистина много години работа. Наблюдавам какво се случва на българската сцена, правя паралели с моето начало – как съм се вълнувал, как само ме номинираха за награди и никога не ги взимах, после пък стана точно обратното и започнах да печеля прекалено много награди и стана обратният ефект.

Аз работя усърдно повече от две десетилетия. Случили са ми се толкова много неща. Гледам новите изпълнители, които идват, радвам им се. Вътрешно им пожелавам да имат този хъс, постоянство и търпение да отстоят на времето.

Това е най-трудното – да можеш да усещаш златната среда. Трябва да си готов след големия успех да дойде и спад. Има такива периоди, това е животът!

Такава е нашата професия. След голям пик идва момент на равнина и затишие. Тогава се усеща силата на характера на един музикант! Да не се подаде на емоцията и да не изпадне в паника, че едва ли не загубва себе си и всичко, което е постигнал. Златната среда, за която говоря, е дълголетието в музикалния бизнес.

Всеки може да направи пик, има много примери за хора само с един пик и това е. Затова и казвам, че съм много доволен – толкова много години продължавам да изненадвам себе си и да експериметирам с нови стилове, колаборации и най-вече, че продължавам да имам изключителна публика, която се увеличава. Вярна! Много млади хора идват да слушат това, което се случва на живо, което много ме радва.

Годината все още не е свършила, но до този момент беше много приятна, изпълнена с красиви мигове. Мисля, че следващата ще бъде още по-силна, защото ще излезе новият ми албум. Предстоят ни много хубави неща, за които ще си говорим догодина, обаче (смее се).