Психологията на сексизма: защо Доналд Тръмп толкова мрази жените

Доналд Тръмп твърди, че никой не уважава жените повече от него. Но действията и изявленията му говорят за друго. Още като бизнесмен той се хвалеше, че може безнаказано да хваща момичетата за гърдите. Няколко години по-късно открито нарече Хилъри Клинтън ''отвратителна жена'', а за бившата Мис Вселена Алисия Мачадо дори измисли специален гаден прякор - ''грозното прасенце''. Но какво постига Доналд Тръмп, като унижава жените? Какво оправдава отвратителното му поведение? И откъде се е появило желанието му да вкара в леглото си колкото се може повече жени?

Подробен психологически анализ на произхода на сексисткото поведение на американския лидер е представен в книгата на Джъстин Франк ''Тръмп на дивана. Какво наистина се крие в главата на президента''. Публикуваме откъс от нея.

''Доналд Тръмп е безспорен сексист. Разбира се, той желае жените и оценява външния им вид. За него те съществуват като завоевания, които потвърждават неговата власт и мъжко достойнство, или като красиви сексуални компаньонки, които използва, за да възбуди завистта на другите мъже. Неговият сексизъм се изразява в това, че той дехуманизира жените и ги превръща във функции, точно както прави с майка си, когато я нарича ''превъзходна домакиня'', без да споменава човешките ѝ качества.

В своята същност сексизмът служи като защита срещу тревогите и страховете, породени от дълбокия страх от противоположния пол, особено от страха на мъжете от жените. Вместо да посрещнат страховете си лице в лице, сексистите - съзнателно или не - виждат себе си като жертви на женското очарование. Сексистките реакции обикновено са компенсаторни чувства, които се развиват в резултат на нарцистични травми, често претърпени в детството и придружени от срам и страх. През първите месеци от живота си детето копнее за ''хармонично сливане'' с майка си или с друга жена, която да се грижи за него и да го храни. В тези моменти то бързо се успокоява, тъй като между него и майка му се създава всеобхватна връзка. Постепенното отслабване на тази връзка е необходимо за самостоятелното израстване и развитие на детето. Но дори и след отслабването на връзката подсъзнателните спомени за състоянието на блаженство могат да се запазят и в зряла възраст, осигурявайки трайно чувство за сигурност и увереност.

От това, което знаем за Мери Тръмп като майчина фигура, можем да предположим, че чувството на пълно блаженство не е било познато на Доналд нито в бебешка, нито в ранна детска възраст. Наблюдавайки го в зряла възраст, е трудно да си представим, че някога е влизал в близки емоционални отношения.
С развитието на детето динамиката на отношенията с майка му се променя и то развива желание за самостоятелност. На този етап родителската помощ се възприема като слабост и дори като източник на срам. Това е особено вярно в авторитарните семейства, където състраданието и грижата се възприемат като признаци на слабост и нерешителност. Преждевременната независимост на младия шегаджия Доналд Тръмп изглежда се е развила от ранния навик за самостоятелност, компенсиращ срама и унижението от липсата на любящо внимание от страна на майка му. Възрастният, който никога не преодолява детските страхове от срам и унижение, започва да ги проектира и да се срамува от другите - особено от жените, които му напомнят за майката, пренебрегнала нуждите му.

Сексистките нагласи и свързаното с тях поведение са често срещани и сред мъжете, които вярват, че техните майки, по-големи сестри и учителки са ги малтретирали като деца. Позицията на жертва - съзнателна или несъзнателна - премахва съмненията за агресивното отношение към другите и предпазва от разкаяние. Въпреки че Доналд Тръмп никога не е говорил за детството си в този контекст, позицията на жертва е централна за сегашния му светоглед. Той се представя като невинна жертва на жените, които го обвиняват в сексуален тормоз. А твърденията му, че е станал мишена на тенденциозен лов на вещици, се чуват все по-силно с приближаването на разследването на специалния прокурор Робърт Мюлер към Белия дом.

''Лов на вещици'' в устата на Тръмп е термин, изпълнен с подсъзнателно значение. Възкресяването на спомените за лова на вещици през ХХ век, вдъхновени от неговия ментор Рой Кон, който през 70-те години на ХХ век учи Тръмп на контрастратегията на ''несправедливо ощетената жертва'', ни позволява да разберем страха, който изпитва Тръмп. Като се има предвид отношението му към жените, той подсъзнателно добавя нов смисъл към дискусията със споменаването на вещиците. През XVII в. жертвите на лова на вещици, с които той се сравнява, са били невинни млади момичета, което прави подобно сравнение твърде дръзко дори за Тръмп. Но самото понятие за вещици, разбира се, отдавна служи като алегория за страха на мъжете от женските прелести. Този всеобхватен страх стои в основата на отношението на Тръмп към жените.

В друг поразително недискретен пасаж, който помага да се обясни защо книгата на Тръмп от 1997 г. ''Изкуството на завръщането'' вече не се преиздава, той дава на читателите откровена представа за начина си на мислене. ''Жените имат най-големия актьорски талант'', пише той. - Най-интелигентните от тях се държат деликатно и изобразяват емоционална зависимост, но отвътре са истински убийци. Човекът, който е измислил израза ''слабият пол'', е бил или много наивен, или се е шегувал. Виждал съм жени да манипулират мъже само с едно движение на веждата... или друга част от тялото. Виждал съм най-грубите, най-твърдите мъже на света, тези, които изпращат гръмотевици и мълнии и карат другите твърди мъже да плачат, паникьосани от крехките си съпруги или приятелки.''

На друго място Тръмп намеква, че ако всички жени се държаха като майка му - прекрасна домакиня, която се е грижила за баща му - нямаше да са толкова плашещи. Но тези твърдения прикриват дълбокото му разочарование от майка му и възмущението от нейното пренебрежение към него.

Както пише в ''Изкуството на завръщането'', ''когато пораснах и изпитах от първа ръка живота на клубовете на знаменитостите, социалните събития и партитата... започнах да осъзнавам, че жените са много по-силни от мъжете''. Той продължава: ''няма нищо, което да обичам повече от жените... но в действителност те са много различни от това, което се представя за тях. Те са много по-лоши от мъжете, много по-агресивни и същевременно дяволски интелигентни. Нека им отдадем дължимото и да аплодираме жените за огромната им сила, която повечето мъже се страхуват дори да признаят.''
Подобни пасажи напомнят защо в психоанализата страхът на мъжете от женската сила отдавна се свързва със страха от кастрация. Директното признание на Тръмп, че женската сила го плаши, е учебникарска илюстрация на мъж, който се страхува да бъде кастриран от жена. Страхът от кастрация се обсъжда още от времето, когато фройдистката теория за психоанализата се появява за първи път преди Първата световна война.

Сексистките нагласи на Тръмп най-често се проявяват в обидите и пренебрежителните забележки, които той редовно отправя към жените. Много от тези забележки са свързани с външния вид на жените и издават поразително неразвит характер. Роузи О'Донъл публично е наречена ''отвратителна отвътре и отвън'', с ''грозно дебело лице''. Бившата ''Мис Вселена'' Алисия Мачадо беше наречена ''грозната Мис Пиги'' заради напълняването си.

Тонът на тези обиди съдържа демонстративното нежелание да бъдеш възрастен. Подобно на разюздано дете, което търси внимание с ругатните си, Тръмп изпада в юношески жаргон, когато обижда жените. Той все още укорява майка си за това, че е родила следващия син, или за това, че е останала настрана, когато младият Доналд е показал нежелание да порасне с поведението си.

От гледна точка на Тръмп иначе влиятелните жени заслужават да бъдат унижавани, ако говорят лошо за мъжете. В два от туитовете си през 2015 г. той поставя въпроси като: ''Ако Хилъри Клинтън не може да задоволи съпруга си, защо си мисли, че може да задоволи Америка?'' и ''Колко пари плаща изключително непривлекателната (отвътре и отвън) Ариана Хъфингтън на бедния си бивш съпруг, за да използва фамилията му?'' Язвителната му забележка за Хъфингтън се отнася и за други жени, чиято външност е очернял през последните години.

Като отдава такова голямо значение на външния вид на жените и говори за способността им да карат другите мъже да изглеждат по-добре или по-зле, Тръмп несъзнателно признава тяхната сила. Той се страхува да им се поддаде, така че словесните му нападки срещу жените са начин да си възвърне и утвърди собствената си власт. В психоанализата този тип поведение се нарича ''контрафобия'' и се отнася до действия, водени от подсъзнателното желание да се защитиш от страха. Въпреки че Тръмп е наясно с властта на жените над мъжете, той се държи така, сякаш жените не представляват заплаха. На съзнателно ниво той се чувства смел, защото е богат, известен и може да вземе каквото си поиска.

Друг страх, който Тръмп проектира върху жените, е, че те могат да го изоставят, както е направила майка му (поне в неговото съзнание). Той се справя с този страх, като изисква пълна лоялност от близките жени в живота си. ''Лоялността е всичко за мен'', казва той на Нанси Колинс през 1994 г. - ''Аз съм напълно лоялен човек и не признавам изневярата, затова баща ми не можа да разбере защо се разделих с Ивана''.

В същото интервю той разкрива някои от идеите си за женската вярност, които според него Ивана е нарушила, когато е приела работа в едно от неговите казина. ''Не искам да звуча като шовинист, но когато се прибера и вечерята не е готова, ми се иска да ударя по масата'', обяснява той. - Вместо вечеря получавам номера от казиното. След дванайсетчасова работа не искам да говоря за бизнес. Моментално се затварям: това е моят защитен механизъм. А когато тя започне да крещи по телефона на някого от казиното... Не искам жена ми да крещи така. Ивана беше много деликатна жена, но после тази мекота изчезна. Тя се превърна в изпълнителен директор, а не в съпруга.''

На подсъзнателно ниво Тръмп има предвид, че съпругата трябва да подчини нуждите си на съпруга си или да понесе последствията от неподчинението. Макар че психологическата ''премия за лоялност'' отчасти се дължи на обстоятелствата на детското му възпитание, това желание може да се проследи до почти универсалния копнеж за състояние на пълно блаженство в най-ранните отношения между майката и детето. За малкия Доналд това блаженство е било краткотрайно и сега той проявява инфантилен стремеж към абсолютна лоялност и несподелено внимание от страна на тези, които трябва да задоволяват нуждите му.''