Морган Фрийман - стремеж към удоволствие и мир
От Нели Славова
Г-н Фрийман, не ви ли е омръзнало да работите постоянно?
- Аз не копая тунели, нито строя сгради. Моята работа не е тежка физическа, а освежаваща и приятна. Колкото повече, толкова по-добре. Да се излежаваш и да нямаш работа - ето това е изтощително.
Спомняте ли си изобщо кога за последен път сте си търсили работа?
- Най-лошата работа, която имах, беше в едно заведение за хранене. Малко преди това работех в един офис като чиновник. Исках повече пари, но те ми отказаха. Тогава се явих на прослушване за едно представление като танцьор, получих работата и веднага напуснах офиса. Лошото беше, че работата ми като танцьор продължи само три месеца и след това шоуто беше закрито. Така че си намерих работа в едно малко заведение, където раздавах кафе и понички.
Това не звучи толкова зле...
- Една вечер дойде едно от момчетата, с които бяхме колеги тогава в шоуто. Опитах се да се скрия под плота, но той ме видя и ме попита какво правя там. След като му признах, че в момента съм безработен актьор, той ми каза, че е на път за новото си шоу. В този момент се почувствах ужасно.
Кои дни имат повече превес в живота ви - щастливите или нещастните?
- Повече щастливите дни. Започнах да работя, когато бях на тридесет години, и все още продължавам, така че това си е чиста проба щастие.
Кое беше най-хубавото нещо, което някой някога е правил за вас?
- Майка ми ме е родила и ми е дала живот.
А най-лошото?
- То все още не се е случило.
Това изглежда положително.
- Полагам големи усилия, защото понякога животът не е приятен. Понякога е болезнен и стресиращ, дори мъчителен, така че щом преодолееш препятствията, трябва да се стремиш към постигане на удоволствие и спокойствие.
Наистина ли сте толкова дзен в реалния живот, колкото и на екрана?
- Аз съм дзен-момче.
Не ви ли вбесява поне мъничко, когато ви бъркат със Самюъл Л. Джаксън? Чувал съм, че това се случва доста често...
- Да, Сам Джаксън. Със Сам преживяваме това нещо.
Приятели ли сте със Самюъл?
- Познавам Сам от 80-те години на миналия век, когато работехме заедно в обществения театър в Ню Йорк, така че това е приятелство, което поддържам от много години. И въпреки това, като приятели никога не сме излизали заедно. Аз живея в Мисисипи, Сам - в Лос Анджелис.
Защо се върнахте в Мисисипи?
- Близо 30 години живях в Ню Йорк. Исках да се махна оттам. Един ден осъзнах, че живея на третия етаж в апартамент, в който няма естествена светлина. Не познавах хората, които живееха отсреща.
Имате ли малко повече уединение там, където сте?
- Живея в малък град, мога да изляза да пазарувам, но не мога да отида на места, където ще има тълпи, като Walmart, Target. Не е възможно да си купя паста за зъби или кафе, без да се превърна в събитие. Един от недостатъците на публичния живот е липсата на личен живот. Повярвайте ми, не знаете колко много цените личното си пространство, докато не го загубите.
