Цялата Вселена под един покрив
Прекрачвам входа на огромна сграда, не коя да е, а на-голямата екологична сграда в света. Оглеждам се...не съм виждала подобно нещо до сега. Цялата Вселена под един покрив. Тръгвам в едната посока и виждам вратата, зад която се крие най-големият планетариум в света. Влизам и ме отвежда на светлинни години от Земята. Тръгвам в другата посока и попадам в света на 4-етажните дъждовни гори – пъстър и украсен със звуците на жаби и птици, със цветовете на хамелеони от Мадагаскар и свободно-летящи пеперуди от Коста Рика. И това е само мъничка част, чудя се какво ли още се крие сред дърветата - прилепи, костенурки...
Сън или реалност е това? Ощипвам се и съм будна, все още съм в Калифорнийската Академия на Науките. Излизам и минавам през отдела за насекоми, следван от отдела за бозайници и след тях какво да видя - Филипинският коралов риф е пред очите ми! Огромен резервоар с над 2000 вида риби, плуващи сред разноцветните корали. Надничам в другия край и се пренасям при алигатора албинос, който зорко следи водата за костенурки. Не мога да завърша обиколката си преди да се отбия в Африканската зала, която ме понася във виртуално сафари със зебри, лъвове, гепарди и истински африкански пингвини. Какво да ви кажа? Космос, звезди и диви животни в една необикновена сграда в Сан Франциско. Забравих да спомена 3D киното, ресторантите, градините, терасите, лабораториите, изложбените зали и огромната библиотека.
Запленена от мащаба на Калифорнийската Академия на Науките, се стремя да не забравя да се кача на покрива – точно такъв „зелен покрив” като тези, за които говорихме в „Кътче свобода на върха”. На площ от над 10 000 кв.м. се разполагат повече от 1,7 милиона местни растения! И това ако не е истинска „жива сграда”, кипяща от живот и иновативни начини за представяне и въвличане на общността в идеите си за устойчивост.
Като говорим за най-голямата екологична сграда в света, не мога да не ви разкажа и за предимствата й в тази насока. Зад строителството на това умопомрачително творение, дело на архитекта Ренцо Пиано, стои пълна отдаденост към енергийната ефективност, намалявеното на вредните емисии и опазването на природата. Интересните факти са толкова много, че не знам дали мога да обхвана всички. Ето няколко от тях:
• Стъклените стени, простиращи се от пода до тавана позволяват 90% от вътрешните офиси да използват естественото осветление;
• 68% от изолацията на сградата е направена не от друго, а от... рециклиран плат от джинси;
• 90% от строителните материалите са рециклирани;
• 32 000 тона от пясъка, изкопан за основите са използвани за реставрация на дюни;
• 95% от употребеното желязо е от рециклирани източници;
• Академията е дом на 40 000 животни, сред които анаконди, октоподи, амазонски пирани и всякакви други представители от цял свят;
• Специална система за събиране и съхраняване на близо 14 000 куб.м. дъждовна вода позволява употребата й за някои от нуждите на сградата;
• Системи за напояване, които използват 95% по-малко енергия;
• Стимулиране на естествена вентилация, подпомагана от формата на покрива;
• Използване на пречистена вода за тоалетните помещения с цел да не се хаби питейна вода;
• 80% от генерираните отпадъци се рециклират;
• И още, и още, и още.. постоянно нови идеи, разработвани и прилагани от цял екип, посветен на екологичните предимства на сградата и всичко, случващо се в нея.
Освен всички взети мерки за опазване на околната среда, мисията на Калифорнийската еко-академия е да изучава, обяснява и опазва природата, да повишава знанието на хората и да ги насочва към устойчив начин на живот с минимално вредно влияние. Не само самата сграда лъха на „зелено”, но и самата култура, всички вътрешни практики и дейности - започвайки от енергийната ефективност, преминавайки през водните решения, отпадъците, транспорта и стига дори до храната. И всичко това, насочено към два въпроса: Как е възникнал животът? и Как може той да бъде съхранен?
Една толкова сериозна тема, изискваща безброй усилия, а представена по толкова привлекателен и увличащ за посетителите начин - вдъхновение за малки и големи! За съжаление, все пак разходката ми се оказа сън, но само засега, защото това определено е място, което попадна в списъка със заглавие „Задължително да посетя”!