Градина на космическото размишление

Това е може би една от най-личните истории за търсенето на смисъл в нашата Вселена. Този смисъл отвежда Чарлс Дженкс (Charles Jencks) отвъд повърхността на красотата, изразена във форми и явления. Неусетно, вдъхновен от покойната си съпруга Маги, дизайнерът превръща едно местенце в Югозападна Шотландия в символ на връзките ни един към друг, връзката със самите нас, природата и света, в който живеем.

Така се появява Градината на космическото размишление. Това е продукт на гениалността на Дженкс, който съчетава традиционни и съвременни разбирания за природата и науката със скулптура, архитектура и ландшафт. Градината е умален модел на Вселената и законите, по които тя се движи, според нейния създател.

Началото на амбициозния проект е дадено през 1988 г., когато Дженкс и група ентусиасти започват работа по своето творение. „В началото не обръщахме внимание на големите проблеми на Космоса, но с течение на времето те сами излязоха на преден план и ние ги използвахме като стимул да се замислим повече за природата и произхода на Вселената“, спомня си Чарлс.

В градината има множество растения и изкуствени предмети, подредени в строго определен ред. Някои от тях изобразяват числата на Фибоначи, други символизират черните дупки в Космоса, а голямата пещера и високите скали допълват очарованието на тази местност. Всички елементи, съставляващи проекта могат да бъдат наблюдавани от посетителите благодарение на гигантските пейки, монтирани дори и на най-високите и труднодостъпни кътчета.

Идеята за градината като микрокосмос е доста позната още от създаването на японските дзен-градини. „Според мен, най-наложителният мотив да направиш свое местенце сред природата е да покажеш мястото си във Вселената“, твърди Дженкс. Едва ли има много хора в днешно време, които се опитват да възприемат своите градини по подобен начин. Нужно е много въображение, неизчерпаем извор на вдъхновение, математическа прецизност и много усилия, за да изградиш твоята градина на космическото размишление. Затова са толкова малко тези кътчета по света, които излъчват силна хармония и ни подтикват към вглъбяване и философско поглеждане към чудесата на Вселената.

Градината на космическото размишление не е съвършена и никога няма да бъде напълно завършена, точно както е пожелал нейният създател. Тя е в постоянно развитие, защото винаги някъде далече в необятната Вселена, точно в този момент, се случва нещо ново.

Снимки: http://tehrandomness.wordpress.com ; http://freshome.com/