Гмурнете се в очарованието на Черно море
От HighViewArt
Черно море е нискосолен, слабоотточен воден басейн, събиращ в себе си всяка капка дъжд, паднала от Виена до Кавказ, чрез величествените реки Дунав, Къзълърмак (Kızılırmak), Чорох (Çoruh nehri), Днепър, Днестър и Дон.
Населявано от най-древни времена, вплело в себе си легендите за възникването на човека и Великия потоп, за известен период Черно море е център на света, когато Константинопол е най-големият, богат и развит град на земята.
В края на ХIII в., връщайки се от двора на монголския император Кублай хан, Марко Поло прекосява Черно море, като впоследствие споделя, че то е толкова познато, че е излишно да се описва, тъй като всички, които го посещават и плават по него всеки ден – венецианци, генуезци, граждани на Пиза и много други, добре знаят какво могат да намерят там.
Черно море запада през Средновековието, когато се превръща във вътрешно море, а Проливите се затварят по политически причини.
Оттогава то тъне в забрава и неразбиране, подложено на жестоко отношение от хората, които го обкръжават; и така до последните години, когато съзнанието за нуждата от опазването му и обичта към него започват да надделяват.
Лазурните му води не познават начертаните от нас въображаеми ред и граници, те хранят рибарите от всичките му страни; белият му пясък приласкава туристите; по морските му пътища всеки ден плават хиляди кораби; а дълбоките му води, които поради химическите си особености не позволяват разпад на дървото, са вероятно най-големият запазен естествен музей на античните цивилизации.
Дълг на народите, населяващи бреговете на Черно море и братски споделящи неговите ресурси, е да съхраняват и предпазват водната му шир и да се постараят да предадат тези чувства на поколенията след тях.
Изобилието на живот в Черно море остава слабо познато на широката публика. Надявам се тази книга да представи през нова призма многообразието му и да помогне за разбиването на стереотипа за "мъртвото море, в което няма нищо за гледане".
Въображаемите диалози с подводните ми приятели са породени от медитативната особеност на човешкото съществуване в дълбините, обединяваща нетипични за нас усещания като безтегловност, липса на звуци и най-вече – изключителна визуална феерия, откриваща се в неповторимостта си при всеки досег със света на спокойствието.
Поемете ръката ми и позволете да Ви въвлека в очарованието на черноморските диалози.
Из "Чрноморски диалози" от Михаил Заимов, издателство "Парадокс"
Снимки: Михаил Заимов
Най-яркият спомен от първото ми гмуркане е желанието то никога да не свършва.
Внимателно се взирам в сребристата риба. Бърза неизвестно закъде по подводните си дела. Иска ми се да ѝ разкажа за съименника ѝ Кефал, баща на Фаетон, Титон и Хеспер. И как Кефал, женен за Прокрида, я убил случайно по време на лов с копието на Артемида, а по-късно за смелостта си на бойното поле получил като награда остров Кефалония.
После VW заимствали името на сина му Фаетон, за да кръстят скъп автомобил, с който се разбива австрийският националист Хайдер. Интересно, за разлика от нас, австрийците нямат национални герои, предпочитат да пропагандират Моцарт, Волфганг Амадеус. За когото се знае, че имал голяма κεφάλι ("глава" на вулгарски). Рибата отдавна я няма, явно изплашена от криволиченията на мисълта ми.
Морето бе благосклонно. С малките му обитатели дълго си хортувахме на езика на мълчанието. Ето ви и вас, съпричастни.
Морските кончета навяват необясним трагикомизъм. Подобно чувство те обзема, когато, търсейки розово фламинго из бургаските езера, попаднеш на ибис. Чудно хубава е страната ни дори в противоречивостта си.
