Светът през очите на визионера Заха Хадид
От Нели Славова
Обичам да разказвам за жени, които могат да ни послужат за вдъхновяващи примери. Жени, постигнали нещо в живота си. Жени, водили битки и неравни борби и жени, които знаят какво могат и как да го постигнат.
Зареждам се от такива жени и в този ред на мисли ви представям историята на Заха Хадид родена на 31 октомври 1950 г. в Багдад, Ирак — починала на 31 март 2016 г., в Маями, Флорида.
Заха е била британски архитект, известен със своите радикални деконструктивистки дизайни. През 2004 г. тя става първата жена, удостоена с наградата за архитектура Pritzker.
Хадид започва обучението си в Американския университет в Бейрут, Ливан, получавайки бакалавърска степен по математика. През 1972 г. тя пътува до Лондон, за да учи в Архитектурната асоциация, основен център на прогресивната архитектурна мисъл през 70-те години.
''На жените винаги се казва, че няма да се справят и няма да успеят - прекалено е трудно и най-добре да не се захващат. Да не участват в еди кое си състезание, защото няма да го спечелят. Но жените се нуждаят от увереност в себе си, която да им помогне да си повярват.''
Там Заха се запознава с архитектите Елия Зенгелис и Рем Коолхас, с когото ще си сътрудничи като партньор в Office of Metropolitan Architecture. Хадид създава своя собствена базирана в Лондон компания, Zaha Hadid Architects (ZHA), през 1979 г.
През 1983 г. Хадид получава международно признание с участието си, спечелило конкурс за The Peak, център за отдих и отдих в Хонг Конг.
Този дизайн, ''хоризонтален небостъргач'', който се движеше по динамичен диагонал надолу по склона на хълма, установи нейната естетика: вдъхновени от Казимир Малевич и супрематистите, нейните агресивни геометрични дизайни се характеризират с усещане за фрагментация, нестабилност и движение.
''Винаги съм оценявала онези, които се осмеляват да експериментират с материали и пропорции.''
Този фрагментиран стил я накара да бъде групирана с архитекти, известни като ''деконструктивисти'', класификация, станала популярна от забележителната изложба ''Деконструктивистка архитектура'' от 1988 г., проведена в Музея за модерно изкуство в Ню Йорк.
Дизайнът на Хадид за The Peak никога не е бил реализиран, както и повечето от другите ѝ радикални проекти през 1980-те и началото на 90-те години, включително Kurfürstendamm (1986) в Берлин, Düsseldorf Art and Media Center (1992-93) и Кардифския залив Opera House (1994) в Уелс.
Хадид добива популярност като ''хартиен архитект'', което означава, че нейните проекти са твърде авангардни, за да преминат отвъд фазата на скица и действително да бъдат построени.
''Като жена в архитектурата винаги си аутсайдер. Всичко е наред, харесва ми да съм на ръба.''
Това впечатление за нея се засилва, когато красиво изобразените ѝ дизайни - често под формата на изящно детайлни цветни картини - бяха изложени като произведения на изкуството в големи музеи.
Първият голям построен проект на Хадид беше Пожарна станция Vitra (1989–93) във Weil am Rhein, Германия. Съставена от поредица от равнини с остри ъгли, структурата прилича на птица в полет.
Другите ѝ произведения от този период включват жилищен проект за IBA Housing (1989–93) в Берлин, изложбеното пространство Mind Zone (1999) в Millennium Dome в Гринуич, Лондон, и изложбеното пространство Land Formation One (1997–99 ) във Вайл ам Рейн.
''Архитектурата наистина е свързана с благосъстоянието. Мисля, че хората искат да се чувстват добре в едно пространство. От една страна става въпрос за подслон, но също така и за удоволствие.''
Във всички тези проекти Хадид проучва допълнително своя интерес към създаването на взаимосвързващи се пространства и динамична скулптурна форма на архитектура.
Хадид затвърдила репутацията си на архитект през 2000 г., когато започна работа по нейния дизайн за нов Център за съвременно изкуство Lois & Richard Rosenthal в Синсинати, Охайо. Центърът с площ от 7 900 квадратни метра, открит през 2003 г., беше първият американски музей, проектиран от жена.
По същество представляващ вертикална поредица от кубчета и кухини, музеят се намира в центъра на Синсинати. Страната, която гледа към улицата, има полупрозрачна стъклена фасада, която приканва минувачите да разгледат работата на музея и по този начин противоречи на представата за музея като неприветливо или отдалечено пространство.
Планът на сградата леко се извива нагоре, след като посетителят влезе в сградата. Хадид казала, че се надява това да създаде представа за ''градски килим'', който приветства хората в музея.
''Преди не обичах да ме наричат ''жена архитект''. Аз съм просто архитект, а не жена архитект. Момчетата ме потупваха по главата и казваха ''добре си се справила за момиче''.''
През 2010 г. смелият въображаем дизайн на Хадид за Музея за съвременно изкуство и архитектура MAXXI в Рим ѝ донесе наградата Стърлинг на Кралския институт на британските архитекти (RIBA) за най-добра сграда от британски архитект, завършена през последната година.
Тя печели втора награда Стърлинг на следващата година за елегантна структура, която е замислила за Академия Евелин Грейс, средно училище в Лондон. Флуидният вълнообразен дизайн на Хадид за Heydar Aliyev Center, културен център, открит през 2012 г. в Баку, Азербайджан, спечели Дизайн на годината на Лондонския музей на дизайна през 2014 г.
Тя бе първата жена, спечелила тази награда - която оценява дизайни в областта на архитектурата, мебелите, модата, графиките, продуктите и транспорта - и дизайнът бе първият от категорията за архитектура.
''Като жена от мен се очаква да искам всичко да е хубаво и самата аз да бъда добра. Не проектирам хубави сгради - не ги харесвам. Харесвам архитектурата да има някакво сурово, жизнено, земно качество.''
Другите ѝ забележителни творби включват Лондонския център за водни спортове, построен за Олимпийските игри през 2012 г.; Музеят на изкуствата Eli and Edythe Broad, открит през 2012 г. в Мичиганския държавен университет в Ийст Лансинг; и Кулата за иновации на Jockey Club (2014) за Политехническия университет в Хонг Конг.
Изключителните постижения на Хадид бяха още по-забележителни, като се има предвид, че тя работеше в индустрия, доминирана предимно от мъже.
Нейните поддръжници твърдяха, че тя често е била подложена на противоречия, на каквито не са били нейните колеги мъже. Фантастичните ѝ форми често били осмивани.
''Има 360 градуса, така че защо да се придържате само към един?''
Всъщност проблемното място за Лондонския център за водни спортове принудило Хадид да намали своя дизайн, докато нарастващите протести, особено от видни японски архитекти, я накарали да се откаже напълно от плана си за новия национален стадион за Олимпиадата през 2020 г. в Токио (по-късно Олимпиадата беше отложена поради пандемията от коронавирус).
''Хората казват, че проектирам архитектурни икони. Ако проектирам сграда и тя се превърне в икона, това е страхотно.''
Наред с написаното до тук, Хадид е била преподавал по архитектура на много места, включително Архитектурната асоциация, Харвардския университет , Чикагския университет и Йейлския университет.
Тя също така проектирала мебели, бижута, обувки, чанти, интериорни пространства като ресторанти и сценични декори, особено през 2014 г., където за Лосанджелиската филхармония продуцира Così fan tutte на Волфганг Амадеус Моцарт.
''Никога няма да си позволя лукса да си помисля ''Успях''.''
