Цветно ⁸¹⁴⁸

Задава се Коледа! Хората си разменят подаръци. Фирмите също няма да пропуснат този шанс и ще ни залеят с брандираните си рекламни подаръци. Химикалки, ключодържатели, тениски, чаши... Сред цялото това море има един рекламен подарък, който гарантира актуалност през цялата нова година. Ден след ден, месец след месец..., рекламният календар присъства ненатрапчиво в нашия дом или офис и отмерва ритъма на живота ни. Но той върши и нещо друго. Елегантно рекламира своя поръчител.

Да, точно така. Тези малки мотоциклети са направени от различни части на часовници. Техен създател е канадецът Дан Таненбаум (Dan Tanenbaum), който от 2010 г. насам се е посветил на прецизното изработване на тези миниатюри.

В първата част от този материал, посветен на шантавите учени ви представих няколко примера за ексцентрични открития в различни категории. Тези гениални (и не толкова) творчески изобретения са една незначителна част от всички приумици на съвременните научни работници, удостоени с наградите „ИгНобел”.

Като започнах да подбирам най-впечатляващите от тях се сетих за една мисъл на Оскар Уайлд, който казва: „Постоянството е последното убежище на хората, лишени от въображение”.

Вероятно повечето от вас са гледали филма „Красив ум”. Ако е така съм убеден, че той е оставил следа във вашето съзнание. Нещо повече, обърканият живот на нобеловия лауреат Джон Наш ви е накарал да се замислите. Да се замислите за образите, отговорни за гениалните изобретения, които приемаме в днешно време за даденост.

Серията „Черен мрамор” е мозайка от множество последователно заснети космически фотографии, направени в безоблачно небе от един от най-мощните сателити – апаратът Suomi NPP на НАСА. Астрономите на космическата агенция на САЩ представиха невиждан до сега поглед към Земята. За пръв път с помощта на изстрелян миналата година спътник те заснеха от космоса нашата планета през тъмната част на денонощието и представиха изключително ясни изображения.

Евгени Динев е фотограф пейзажист, който не с думи, а с визия разказва за неземните красоти на България. Неговите фотописи улавят мигa, показват различен поглед, усещане на истински артист... Останалото трябва да вият очите, за да зарадват душата на всеки, който поне малко се чувства българин!

Сънувах сън, страхотен сън. В него бяхме аз и ти, аз по-щастлива от всякога, ти по-сърдит и от сега. Когато поисках да ти разкажа какво сънувах, ти ме отхвърли с лека ръка. Поисках да ти кажа, че усмивката ти, колкото и рядко да я споделяш, те прави много красив, а  не гелосаната ти коса и парфюмът на Шанел.

Зад бляскавата еротична реклама на живота на звездите прозира реалността на обикновените жени жертви на сексуална престъпност и други криминални деяния. За връзката между двете (ерос и танатос) липсва коментар. Тъй като криминалните новини са най-евтините новини – полицейските управления предоставят бюлетини за престъпленията през денонощието – те с охота се преписват във вестниците, без да се правят собствени журналистически разследвания и без експертни коментари на психолози и социолози, които да насочат обществения интерес към възможна превенция.

Годината е 1941, а филмът – “Жена с две лица”. Тази лента остава в историята с един забележителен факт – в нея за последно се появява божествената Грета Гарбо. Тя е само на 36 години и е на върха на световната слава. Фатална и зашеметяваща жена, особена аура, бликаща от всеки кадър на екрана, неординарна личност и безсрамно талантлива актриса… И изведнъж- край!

Кораб в бутилка е традиционен морски сувенир, който със сигурност е познат на всеки, но въпреки това остава все така интригуващ. През стъклото се вижда един малък, но като че ли истински кораб. Всеки детайл на такелажа е фино изработен и се чудиш как е прокаран чрез тясното гърло на бутилката.

Седях, загледан в мрачното небе. Струваше ми се, че облаците стават все по-сиви и намръщени, а минувачите все по-забързани. Дъждовните капки се изсипваха толкова мързеливо, че отново започнах да се прозявам. Нямаше и помен от горещите слънчеви дни, отпреди няколко седмици. Изглежда, че дори късното лято си бе отишло…  Есенен килим покриваше влажната земя с меките си листа. Неусетно вниманието ми прикова една история, на която попаднах случайно. Историята нямаше заглавие, авторът също остана загадка за мен, затова я нарекох „Приказка за дъжда”.

Съвсем скоро по улиците ще започнат да се появяват най-различни чудовища. В някоя тъмна уличка може да срещнете не крадец, а истинския Фреди Крюгер. Контрольорите в градския транспорт ще се превърнат във вещици и върколаци, а катаджиите - в зомбита. Всичките ви приятели ще се предвижват, яхнали метли, а съседите ви ще имат надупчени чували на главите си и ще се блъскат в стените на жилищата си. Представете си тази гледка.