Цветно ⁸¹⁴⁸

Руското географско дружество обяви победителите от фотоконкурса "Най-красивата страна" ("Самая красивая страна") 2016. Тази година участваха над 23 хиляди фотографа, които представиха повече от 110 хиляди снимки.

Някога ни учеха, че вълшебните думички са важни и отварят много врати пред нас. И да, донякъде е така. Хубаво е да ги чуваш, да ги усещаш. Защо обаче, когато пораснем, забравяме за вълшебството на тези думи? Те излизат от речника ни и все по-рядко казваме "моля", "благодаря" и "извинявай".

Приказките не са само за деца. И за пораснали също важат, дори повече. Харесваме ги, защото винаги са с добър край, внушават ни някакво странно чувство, че доброто е наистина добро, а истината винаги е необходима.

Да осъждаш околните изглежда естествено, защото става инстинктивно и все едно е част от еволюционния ни процес. Дори най-умните, красиви и в същото време богати хора не са пощадени от критиката.

Щом ти се пише, грабни лист и химикалка… Остави клавиатурата, този страстоубиец… Щом ти се говори с някого, обади му се, изведи го, говори му с очи, с ръце, със сърце…

Пиар експерт, телевизионен водещ, влогър - така най-кратко може да представим Ирина Тенчева. Или казано по друг начин, Ирина или Ирини - както я наричат приятелите й, е едно модерно момиче, което успява да има от всичко в точно премереното количество, за да се чувства щастлива - семейство, кариера, успех… Заедно с всичко това тя успява да бъде най-вече Жена.

Мразя думата случайност! Какво всъщност означава и защо хората я използват? Нищо не е просто съвпадение, както повечето го наричат. Всяка една ситуация, разговор или просто приятна среща ни носи послание.

Първоизточникът на цялата Вселена е чистото съзнание, чистата потенциалност, търсеща израз от непроявеното към проявеното. Когато осъзнаем, че истинската ни същност е част от чистата потенциалност, ние се сливаме със силата, която създава всичко във Вселената.

Престанете да се обиждате: поведението на другите не е причина де сe демобилизирате. Онова, което ви обижда, само ви прави по-слаби.

Малчугани, тръгнали по стъпките на истинските мъже

Веднъж една приятелка ми каза "хайде да направим няколко практики заедно, че нещо нещата ми не вървят добре". Би било чудесно, ако можеше винаги, когато нещата ни не вървят, да направим "няколко практики" и всичко да се оправи изведнъж. Като с магическа пръчица. Но така не става.

Не знам колко градуса е, но усещам, че козината ми е замръзнала. Свил съм в един ъгъл на огромна сграда. От време на време минава някаква кола, която издава много силен звук. Чувал съм от хората, наричат я снегорин. Всеки път щом чуя познатия звук, знам, че ще бъда затрупан от сняг.