Живей... Просто живей!

Направих го и не почувствах нищо!

В началото имаше тръпка, когато имаше близост. Но сега осъзнавам, че тази тръпка мимолетно се изпари, като пенсията на българските клети старци, когато бе разбито и последното очакване!

И защо?

Защото ти сам си изграждаш образи за това как искаш да се случи всичко. Сам режисираш онази прекрасна мечта за перфектната любов, как искаш всичко да се нареди по твоя въображаем пъзел. Но когато отсрещната "купчина от парченца" на другата половина от пъзела не мисли така - тогава всичко умира!

Какъв е изводът - правете грешки, но ги наричайте опит. Черпете поуката и мърдостта от него, като от златна руда и не съжалявайте за това, че сте го направили - вие сте го искали, по дяволите.

Не се обвинявайте, не винете и другия.

Какво разбрах всъщност?

Не реди пъзели, не режисирай холивудски бестселъри, не създавай очаквания, а просто се отдай на мига, без да му мислиш толкова. Просто се наслади и чувствай, чувствай със всяко твое сетиво и разбери крехката душевност на човека до теб.

Той също е бил нараняван като теб, той може би изпитва същия страх като теб, но спри и разбери, че той не иска някой, който подрежда пъзели и не строи пясъчни замъци. Иска някого, когото да обича и с когото да е тук и сега, напълно в този момент... Защото този миг може да не се повтори никога повече.

Да! И затова не изпита нищо! Защото прекалено строиш, режисираш, очакваш... Просто давай, наслади се, разочаровай се, но просто живей.

Просто живей!