Жените, мъжете и пресата

През 1995 г. списание Der Spiegel публикува статия със заглавие „Der McJournalismus”. Според автора Шнибен / Schnibben 1995/ е налице глобална тенденция на формални и съдържателни промени в медиите. Промените са в посока на преминаване към леки новини (soft news), които налагат визуализация на съдържанието в ущърб на качеството. Водещи стратегии на информиране стават емоционализацията, персонализация, скандализация.

В нашите жълти издания фолклорен фройдизъм обяснява сложните политически и социални проблеми единствено със страстите на телесната долница – „Всичко е секс, пари и власт”. Популистки послания постепенно навлизат не само в медиите, но и в официалния политически дискурс, постановявайки фундаментален антагонизъм между „народ" и „правителство", „ние" и „те", „добри" и „лоши". В.Трендафилов обяснява все по-голямата популярност на жълтите вестници с кастовото съсредоточаване на властта у нас във всички сфери - политиката, правото, обществото, културата и медиите, от една страна, и обедняването на голямата част от хората, от друга страна. Това води до липса на средна класа и култура, както и на истински елит с висок вкус.

Жълтите вестници избягват да подчертават писмения си характер, а акцентират върху устната предписмена комуникация, сякаш целят да „привлекат вниманието на една не просто неграмотна, но и никога не видяла писмо публика”. Жълтите издания работят в рамките на традиционни фолклорни жанрове -  виц,  анекдот, лакърдият, небивалица. (Трендафилов 2011).

Популистката опозиция властници-народ намира израз и в сексисткото противопоставяне мачо мъже – чалга жени, в пропагандата на агресивен (често криминален) мачизъм и подценяване на жените във всички сфери, освен в забавната и рекламна индустрия.

Ако жълтите медии се занимават главно с чалга певиците, миските, топмоделките и мутрите, какъв е образът на жените в по-сериозната качествена или поне хибридна преса. Анелия Касабова (Касабова 2004) анализира женската тема в качествената преса от 1990 до 2003 г. Веднага след промяната започва политическа борба за спечелването на женския вот – първо БСП, а после и опозиционната СДС организират женски съюзи. Всички партии включват в своите програми издигането на жени в политиката, но по традиция се обръщат към тях като към майки и съпруги, а не като образовани и талантливи професионалистки. 

През 1990 г. вестник „Труд” организира сериозна дискусия за нуждата от държавна протекция над семейството и детството в новите условия на икономическа несигурност и безработица. Дискусия за женския професионализъм, за възможности за работа и заплащане на жените липсва. Много сексистки статии критикуват жените, че са твърде еманципирани, амбициозни и агресивни и не позволяват на мъжете да изпълняват покровителствената си роля на кавалери.

Това, което е общо за женските организации през 90-те години е, че буржоазната дума „феминистка” за тях продължава да е мръсна дума, свързвана с фолк предразсъдъка за войнстващи грозни жени, имащи проблем с мъжете. Нито една женска организация не обърна внимание на новата сексуална експлоатация на жените в чалгата, рекламата, модата, бизнеса с проституция. Ако либералният феминизъм защитава правото на жените на публичен респект и се бори срещу кoмерсиализирането на женската сексуалност, неомарксисткият феминизъм нарича тази експлоатация „освободителна толерантност”, която ще разруши не дотам либералните общества.  Очевидно, че бившите марксистки общества се оказаха по-отзивчиви към неомарксизма.

Автор: Петър Воденичаров

Сп. "Балканистичен форум", кн.3, 2011. 

Следва продължение.