Защо обущарят ходи бос?

Замисляли ли сте се защо обущарят ходи бос?

Защо шивачът носи стари дрехи?

Защо майсторът на коли не поправя собствената си кола?

Защо най-добрата фризьорка е с неподредена коса?

Защо всеотдайният учител е лош родител?

Защо умният психолог е... малко луд?

Защо това, което правим добре за другите, не правим добре за себе си?

Дали това не е защото сме устремени да помагаме на другите, а забравяме себе си? Забравяме, че ние сме си най-добрият и важен клиент. Или в ежедневното практикуване на нашата професия допускаме тя да се превърне в рутина и пропускаме да се наслаждаваме на плодовете й лично за наше ползване?

Както се казва в поговорката "Вода гази, жаден ходи".

Ако разширяваме въображението си и го използваме както навън, така и навътре - към самите нас, то ще ни служи по-добре. Ако го сложим пред нас като огледало, тогава имаме право да застанем пред това огледало и да видим себе си като... клиент.

И този клиент невинаги е най-перфектният, най-добрият, но с нашите умения можем да се погрижим по най-добрия начин той да остане доволен, задоволен, успокоен и... с обувки. Да не го пренебрегваме, а контролирано да му обръщаме внимание точно толкова, колкото на всички други... клиенти.

Това сe постига чрез навик и практика - да запазваме вниманието си върху самите себе си като цел, докато я изучим напълно и овладеем. Да насочваме знанията си с определен завършек - към другите, но и към СЕБЕ СИ.

Така усвояваме умението да сме най-добри за всички клиенти и към нас самите - с внимание.