Залез вечен духа ми споходи

Залез вечен духа ми споходи.

Сънен вятър покрива земята.

Мощно глъхне детето в утроби,

неми бесни за огън и вятър.

Залез вечен духа ми споходи,

тръни стенат в надежда безсмъртна.

Рамка с глина загасва в спогодби,

морен изгрев внезапно замлъква.

Залез вечен духа ми споходи.

Женен нарцис изпусна звездите,

гдето жълти средденни тегоби

търсят нови появи в нощите.

Като лампичка са залезите в тъмното,

сякаш фарове в морето на отвъдното...