За женските страхове свързани със старостта

14 януари 2022

Всеки оставен ден зад гърба ни, всяко дочакано утро неумолимо и трайно ни приближава към онези години и състояние на тялото, от което е нормално и човешки да се страхуваме. Плаши ни видът, който може да видим в огледалото, донякъде чужд и нехаресван от нас самите. Това притеснява повече нас, жените и много по-малка част от мъжете. За тях е по-важно общественото положение, което заемат и да не загубят половата си мощ твърде рано.
За нас жените, най-пълноценният живот, който имаме, е свързан с даването и получаването на любов. Да бъде изоставена една жена, да не е обичана и заменена с друга в една връзка - това означава тежка житейска загуба за нея. Изгубила е всичко, което я е правело жена. Не майка, не съпруга и приятелка - а жена.
От личен опит твърдя, че с напредването на възрастта жената цени все повече верността, доверието, приятелството, общите преживявания, необходимостта от тях и все по-малко се тревожи от неумолимите следи, които времето оставя по нея. По косата, кожата, ноктите, ставите, сърцето, кръвното налягане.
Ако не позволим на душата да остарява и се сбръчка от тревоги заради остаряването на тялото, което е неизбежно, се превръщаме в по-магнетични, интересни, богати и желани. Защото да остарееш с достойнство, да запазиш своята младежка одухотвореност, плам и енергия прави жената по-благородна, знаеща и мъдра. Кой мъж би пренебрегнал такава жена?
Няма да лъжа като кажа, че сега се харесвам повече, отколкото на 20, 30, 40 или 50. Физически не се харесвам. Даже тази година по-малко от миналата година.

Но знам повече, живея по-мъдро и пълноценно, обичана съм силно, необходима съм много, влюбена съм. В живота, в мъжа до мен, във внуците си, в сутрешното излежаване, в следобедния покой с книга пред мен, в тихите вечери с чаша вино, в дългите и спокойни разходки, в свободата да правя всичко по мой избор, във възможността да бъда постоянна в решенията си, да имам все повече мечти и да успявам да ги сбъдвам, в познанието да знам какво не трябва да правя!
Единствената причина, поради която искам да може да се връща времето назад, е възможността да мога отново да повторя пътешествията си, да мога отново да преживея дори страховете и грешките си, които ме направиха тази, която съм днес. Не за да ми е опъната отново кожата, да са тъмни и лъскави косите ми, да мога да тичам по стълбите нагоре и надолу, а не да чакам асансьора да ме придвижи, на плажа да съм в бански от две части и фръцкайки се да отида до водата, без да се увивам в парео.

Искам да кажа на всяка жена, че сега новото 60 е старото 40, така както сега новото 40 е старото 20.
Радвайте се на годините си, колкото и да е страшна в очите ви достигнатата година живот! Жената не се ражда, тя става жена във всеки един ден от живота си! Не ставайте врагове на себе си и самочувствието си броейки със страх годините от вашия календар. Използвайте ги споделени в пътешествия, срещи с добри приятели, хубава музика, книги, театър, концерти, вкусна храна. Бъдете силни и бъдете себе си. Харесвайте се и с неправилен нос, и с повече килограми от общоприетите таблици за тях, и с недостатъчно прави крака, и с дупе, което не е бразилско. Защото всеки един от нас е неповторим, ярък и незабравим по свой начин.