За зависимостта от чуждо мнение

Човек е социално животно в самата си същност и всеки един от нас има и биологична, и най-вече емоционална нужда да живее в социум, където да получава и отдава съпричастност и да се чувства одобрен, оценен и подкрепен. За зависимостта от одобрението на нашите родители и задоволяването на очакванията им терапевтите говорят достатъчно.

Ако тази зависимост е в норма, личността е самостойна и хармонична, ако обаче е патологична, индивидът не живее автентичен живот, а по целия си житейски път следва чужди модели и норми и сбъдва чужди мечти. На теория всичко тръгва оттам.

Вероятно всеки може да си спомни за случай в тийнейджърството, когато си е харесвал момче или момиче от съседния клас, например, или от съседната улица в квартала, или от пейките за сбирки в парка, и е използвал всевъзможни изразни средства, за да му направи впечатление.

Изпадала съм в безумни решения - драстичен грим, крещящи тоалети, суперпредизвикателно поведение... Блещила съм глупости, държала съм се неестествено, измисляла съм невъобразими и нереални сюжети и схеми. Това, на което му викат "правиш се на интересен". Чудесно, ако е път от тийнейджърството и ранния или евентуално късния пубертет. Повод за спомени, смешки и мили ретроспективни картинки по-късно.

Нерядко обаче несигурният в себе си и собствената си идентичност индивид, който е лабилен и зависим от настроенията и тенденциите на тълпата, може да продължи да живее и действа по този начин. Тук клишето "да потърсим и открием себе си" придобива материален израз. Ако не се потрудим и не поработим да разберем кои сме всъщност ние, изпадаме в клопката на по-късна възраст да станем смешни, да останем инфантилни и най-вече да не сме щастливи дълбоко в себе си.

За да не звуча сухо и на теория… Вероятно всеки е имал колега/колежка, които, за да направят впечатление и да бъдат запомнени, използват всякакви изразни средства. Има немалко жени, които, дори и на 50, се държат странно с мъжете, за да привлекат вниманието им, и когато в някакъв етап от живота си останат без чуждо внимание, изпадат в криза или депресия.

Свикнали да получават ежедневно своята "доза" и непрекъснато да имат външен източник, който да им я доставя (дали това ще са ежедневни комплименти от някой, дали адмирации от противоположния пол, дали перманентно "браво" от шефа), тези хора губят собствена опора и когато нямат външни стимули, се потискат и се чувстват зле.

Представете си жена, която е положила кански усилия за визията си, за да отиде на бар красива в събота вечер. След безброй манипулации относно външния вид, отива уж със самочувствие, но в бара никой не й обръща внимание. Не получава комплимент нито от приятелките си, нито от някой мъж. Настроението й се скапва. Тя не се радва на музиката, не танцува, не се забавлява.

В неделя е нещастна и мрачна. В понеделник започва да мисли схеми как следващата събота да бъде забелязана, за да се почувства добре. Боядисва косата си в цвят уау и измисля най-атрактивния тоалет, вкопчена в идеята да не остане инкогнито, а да бъде откроена, което значи приета и оценена. Необходима й е външна оценка, външни аплаузи, за да се чувства значима. Цикълът със съботите може да се повтаря до безкрай.

Същото е и ако решим да учим поредна докторантура или пореден чужд език, за да впечатлим я шефа си, я съпруга си, я родителите си, я който и да е... но не и нас самите.

Внимание и одобрение, разбира се, са различни категории, но и доста сходни в корена си - когато си атрактивен и интересен, това ти гарантира, че си запомнен, което те прави не аутсайдер, а част от "играта". Изводът е един. Не стопираме ли цикълът на съботите и неделите (по-горе), се обричаме на перманентна вътрешна празнота, която рано или късно избива нанякъде или най-малкото - оставаме незрели и неудовлетворени цял живот.

Независимо, че е клише, човек трябва да бъде стойност и ценност сам за себе си и трябва да бъде хармоничен в собствена си тишина и бидейки инкогнито сам със себе си. Пътят е един - създаване на собствени критерии и следването им. Труден е, но е постижим, а траекторията на изживяването му е красива и вдъхновяваща.