За теб! За мен! За някога преди...

Чаша червено вино в ъгъла на масата. До нея пепелник с димяща цигара. Седя на дивана, загледана някъде отвъд замъгления прозорец. В отражението му откривам отпечатъци от пръстите ти. Обичаше да ми оставяш бележки върху стъклото. Обичах го и аз. Давах си сметка едва сега.

Не бях сама, а чувствах самота. Старите места, обещанията, общите планове и спомени не излизаха от главата ми. Протягах се към чашата, отпивах от съдържанието й, след което посягах към цигарата. Повтарях това действие вече повече от час. Време е за тост.

Наздраве!
За теб! За мен! За някога преди…

Обичам... Не!
Обичах... сутрините, в които слънцето огряваше лицето му, а той сбръчкваше чело и се скриваше под възглавницата. Харесваше ми да се будя до него. Чувствах се спокойна и сигурна. Обичах дългите ни разходки по малките улички. Онези, по които не минават много хора. Обикаляхме с часове, обръщайки внимание на всеки детайл - къщите, дворовете, старите дървени прозорци с кепенци, ръждясалите огради, та дори и котките, притичващи по прашния асфалт, за да стигнат до съседите.

Обичах и него - очите му, устните, умът, ръцете. Боже! Обожавах ръцете му - бяха толкова величествени - големи и с дълги пръсти. Между другото срещнах го наскоро. За малко да го подмина, беше много променен, а ръцете му вече не бяха същите. Бяха груби и с рани. Както и да е, разказвах ви за онзи ден. Уф, понякога писането ми е също толкова разпиляно, както и мислите...

Не ви казах за мен. Аз съм от онези хора, които се бяха примирили с драмата и живееха в хармония с нея. Бяхме като съпрузи в дългогодишен брак - хем си омръзвахме, хем бяхме прекарали вече толкова време заедно, че мисълта за раздяла беше направо невъзможна. Макар и мазохистично беше започнало да ми харесва. Освен всичко друго съм и крайна романтичка. Радвам се на най-малките неща.

Обичам, когато вали. Обичам, когато капките дъжд мокрят лицето ми и сплъстяват миглите ми. Обичам вятъра, който винаги разваля прическата ми. Обичам слънцето, което гали кожата ми и ме зарежда. Обичам да тичам сред жита и цветя. Обичам да пътувам и откривам. Обичам нежна музика и дълги разговори. Обичам изгрева и залеза. Обичам четирите сезони, защото и снегът, и морето, и цъфналите овошки, та дори и жълтите листа, имат своя чар. Обичам тревата и водата, и съдбата, и всичките случайности, и начинът, по който се гледат влюбените, и безпричинните прегръдки, и страстните целувки, и сладките спомени, и всички празненства без поводи... и отново дойде време за тост.

Обичам да обичам! С теб или без теб!
По-добре с теб, но ще свикна и с без!
Наздраве за новото начало!