За харизмата, гениалността и духа
Срещали ли сте някога истински харизматична личност? Такъв човек удивлява с чистотата на себеизразяването си. От него струи осъзнатост и великолепие. Човек, който е безумно зает с това да ПРИСЪСТВА в настоящия момент, дълбоко потънал в състояние на АЗ СЪМ.
Количеството Съзнание, което може да се изрази през едно човешко тяло се нарича харизма. Разбира се, наличието на ум, който постоянно съжалява за миналото или или се тревожи за бъдещето, възпрепятства това иначе великолепно харизматично състояние. Следователно, мисленето ни отличава от всички останали видове, прави ни хомо сапиенс и същевременно ни пречи да бъдем ходещи богове по земята. Какъв парадокс!
Отсъствието на харизма е, когато се движим по ръба на живота и никога не си позволяваме да се гмурнем в него напълно. Стоим изкуствено. Вследствие на това може да се чувстваме много виновни, дори дефектни, и да вярваме упорито, че сме могли да направим нещата другояче, да вземем по-добро решение. И да се самобичуваме ден и нощ. Истината е, че не е било възможно да вземеш автентично за теб решение, след като си бил неприсъствен.
Очевидно е, че на земята бива изразено много малко Съзнание, и голямата част от човечеството сме като едно размито отражение на истинския потенциал, който животът ни предоставя така или иначе. Живот, омотан в илюзиите, изфабрикувани от времевия ум, се нарича повърхностност. Това води до откъснатост от първоизточника, до невъзможност да се чувстваш едно с живота. Да бъдеш просто зает с нещо, заради самия навик да си зает.
Странно нещо е мисленето – кара ни да изоставяме настоящия момент, а в действителност това е единственото нещо, с което разполагаме. Гениалността се проявява в онези редки моменти, когато умът е извън плоскостта на "времето"; в онези моменти, когато е в напълно екзистенциален режим - режим "сега".
Сещате ли се онези известни хора, които са споделяли "това гениално нещо ми хрумна, докато клечах на тоалетната чиния" или "докато бях под душа"?
Насърчаването на гениалността изисква опитомяване на древните страхове за оцеляване, които носим като генетично наследство; изисква да образоваме трескавия ум и лакомото сърце; изисква съзнателно да се завръщаме в тук и сега, докато се превърне в навик. Това е пътят пред нас като вид.
Всички религиозни и научни търсения произлизат от неспособността ни да позволим на Духа да премине отвъд човешкия ум. Единственото нещо, което ни пречи да се чустваме едно с природата и заобикалящата ни среда е необузданото ни ментално оборудване.
Когато действията ни не са подплатени с осъзнатост, те се превръщат в разрушителна сила. Активност или липса на такава, в отговор на ситуации създадени от УМА, а не като осъзнат отклик на дейсвителността.
Колко често ви се случва да се хващате как изобщо не присъствате в момента и сте пропуснали всичко случило се – тялом сте в ситуацията, но не и духом. В такива моменти съзнанието на човек е като замръзнало и това може да е следствие на дълбок страх или шок – т.е. момент в който умът няма стратегия за вземане на решение в отговор на настоящия момент.
И колкото по-често вие ставате жертви на ума си, толкова повече ще преживявате това замръзване, тази мини смърт и откъснатост от живота. Или пък ще си измисляме такава интензивна заетост, че ако някой ни наблюдава отстрани би си казал "какъв робски живот". Отново, следствие на вечно тревожния ум решаваме, че бидейки постоянно заети ще замаскираме изплашения до смърт ум.
А бихме могли да живеем потопени в блаженство. Ако използвахме ума според неговото автентично предназначение, щяхме да сме способни да приемем факта, че Животът си има собствен план и поток и ние няма нужда МИСЛИМ над това.
Имайки предвид, че не ние сме създали тази планета и тази слънчева система, нито пък сме създали тялото, а още по-малко сме създали Духа, който се помещава в него, е доста арогантно да смятаме, че сме тук да измисляме посоката и случването на нещата чрез ума си. Да си осъзнат и просветлен означава да чувстваш взаимосвързаността си с всичко, което е, и да си в пълно доверие и позволение спрямо универсалния поток на живота. Това е.
Твоето действие или бездействие трябва да е подчинено на нуждите на тоталността, не на твоите еднолични нужди – това е формулата за лекота и късмет.
Колкото повече овладявате ума си, толкова по-спокойни и себеуверени ще се чувствате и най-важното – толкова повече Дух ще позволявате да се изразява през тялото ви.
Следвайки тази връзка, ние действително можем да бъдем ходещи богове на земята! Можете ли да си представите човешко същество, у което Духът се е въплатил на сто процента? Вероятно би бил като Христос, вдигайки умиращи на крака, ходейки по вода, импулсирайки божественост и благодат откъдето мине. Въпросът не е в това колко процента от мозъка си използваме, а колко процента Дух позволяваме да обитава нашия храм - тялото.
Можеш ли да бъдеш свидетел на ума си, без да се хващаш в капаните му? Позволяваш ли на мистерията на живота да преминава през теб и да те задвижва в необходимата посока или все още опитваш да измисляш нещата? Само в тишината бихме могли да се доближим до истината. Може би това искат да ни кажат и музикантите от Депеш Мод в световноизвестния си хит "Enjoy the silence" (Наслаждавай се на тишината).
Манифестация на "Присъствеността" на божественото през човешкия инструмент - тялото. Ако видите такъв човек, веднага бихте го разпознали като силно харизматичен.
Можете да си направите следния експеримент за практикуване на взаимосвързаност и присъственост: седнете удобно и няколко минути просто съзерцавайте – себе си (усещания в тялото, емоция, мисъл, дишане) и едновременно с това съзерцавайте околната среда (вдишвате и издишвате "сега", свързвате се мислено с предметите наоколо).
Първоначално умът ще се ужаси, тъй като няма да има възможността да издава команди ... Желая ви смелост и упорство :)
