Всяка творческа гледна точка обогатява картината на света с духовен ''кислород''

Божидара Ангелова:

''Един автор трябва да провокира вниманието на читателя, да създава специално взаимоотношение с него.
А новите словесни форми крият нови смисли и идеи, изострят сетивата.''

На 11 май от 17 ч. във Военния клуб тържествено ще бъде отбелязан Денят на Св.св. Кирил и Методий и на библиотекарите. Събитието, под надслов „Животът в думи и в думите-живот”. Събитието се организира от РБ „Н.Й. Вапцаров”, Военен клуб и Спортно-интелектуален клуб „Ахридос”,гр. Кърджали. Ще бъдат представени и трите нови книги на Божидара Ангелова: „Повече от думи”; „На времето видях следата” и „Здравей, Книгария”- 2.

Неотдавна Божидара Ангелова навърши 50 години. За това кратко време тя постигна значително творческо и професионално израстване. Завършва колеж за здравен инспектор, теология, специална педагогика. Освен по тези специалности, работи и като журналист в регионалния всекидневник „Нов живот“. Има разностранни интереси, изявява се в изобразителното изкуство, музиката, театъра.

Рисува пейзажи, портрети, натюрморти, карикатури. Има зад гърба си и три самостоятелни изложби, една от които в Германия. Илюстратор е на книги - нейни и на други автори. Пише и поезия, проза, драматургични текстове, има десетки песни по неин текст и музика. Носителка е на няколко литературни и журналистически награди.

Авторка е на книгите: „Огледалцето на Бог” (приказки за малки и големи); „Етюди от един живот” (поезия); „Приказка чудата за буквите и числата” (помагало за деца в предучилищна възраст);  „Здравей, Книгария“ (детски роман); „На времето видях следата“(поезия); „Повече от думи“(сборник с визуална поезия); „Здравей, Книгария“-2 (детски роман).

През 2011 г. създава артистичния образ на Леля Приказка, с който става един от авторите в Националната инициатива за насърчаване на детското четене „Разказвачът на приказки“. Драматизира приказки - нейни и на други автори, и ги разказва пред детска публика в училища и детски градини. С голяма отдаденост съчетава в едно библиотекарството, журналистиката, клубната работа в детски творчески формации, в които използва театрални способи на обучение.

Така увлича, вдъхновява много деца да творят. Взима участие в Националната инициатива за насърчаване на детското четене. Прави го и  с учебните си помагала за малчуганите със сюжетно-ролеви игри, с драматургия за деца. С 65-те си авторски песни често илюстрира своите спектакли пред деца. Обича да експериментира със словесните форми, създава визуална поезия, търси оригинални решения, за да поощрява интереса към четенето.

Боби, честит 50-годишен юбилей и издаването на трите ти нови книги, посветени на него! Как би синтезирала тези два повода за празник? 

- 50 години живот са достатъчни човек да натрупа повечко опит и да сформира своя житейска философия. И, мисля, че е нормално да сподели своите опитности, творчески търсения и намерени отговори с други хора.

Тези три книги, излезли от печат в този момент, приемам като една малка победа на духовното начало у мен над материалността, на която и аз, като всички останали, съм подвластна. Така че за мен това е един истинският празник - въпреки трудностите на живота ни по време на прехода, успях не просто да оцелея физически и психически, но и да съхраня душевността си, дори да я надстроя в творчески аспект. 

А като прибавиш към двата повода и датата на промоцията – 11 май, какво би се получило?

- Датата 11 май е специална, защото на този ден честваме светите равноапостоли Кирил и Методий. Те създадоха за нас тези писмени знаци, с които ние днес се изразяваме върху листите, творим, учим се, общуваме помежду си, пишем стихове, раждаме рими, словесни образи... Да представя трите си книги на 11 май, за мен е много символично и специално като преживяване.

В книгата си „Повече от думи” - истинска наслада-синтез на изкуствата и пиршество за сетивата, правиш много смел, дързък експеримент за разграждане на традиционните изразни форми. Носи ли ти това нов вид вдъхновение, вследствие на проространственото мислене?

- Нов вид вдъхновение - да! Нещата започнаха като на шега. Докато бях затворена в дома си през онези дни на тримесечен локдаун през 2020 г., де от скука, де от желание да пробвам нещо ново, започнах да пиша текстчета, които да оформям в образи. А за да се уверя, че не преминавам тънката граница между изкуство и абсурд, изпратих първите пет работи на международен конкурс и бяха оценени, спечелих 3 място.

Това ме насърчи да продължа. Вдъхновението беше толкова бурно, че за период от около година и нещо, почти непрекъснато виждах образите пред очите си и думите се „наливаха“ в тях. Нямаше ден, нямаше нощ, писала съм посред нощите на светлината от фенера на мобилния си телефон. Имам още идеи, които смятам да реализирам в такъв формат за в бъдеще. Тук обаче насладата не е единствено от „обличането“ на стиха във формата и на формата в стих. Огромно е и удовлетворението от постижението, че съм се справила и със софтуерната обработка на графичните изображения, което си е допълнително предизвикателство.

А, може би, читателят е уморен от старите  словесни изкази и жадува за други, приключенски, игрови? 

- Качественото литературно произведение не се нуждае от „специални ефекти“, за да блесне пред читателите. Но пък винаги новата форма в една творба, каквато и да е като вид и жанр, предизвиква любопитството на читателя, зрителя... Мисля, че един автор трябва да провокира вниманието на читателя. Така се получава една особена връзка между тях, специално взаимоотношение. Друг е въпросът, че един творец трябва много отговорно да подхожда към създаването на всяка своя творба, защото крачката между изкуство и кич, между качествено и абсурдно, е много тънка и може лесно да бъде прекрачена в нежелана крайност. 

С едно такова търсене на нови форми в изкуството не се ли доближаваме и до по-свежото детско възприятие или може би то засилва фиксацията повече върху формата, отколкото към смисъла?

- Откривателството е присъщо на човека в различните му възрасти. Зависи кой как възприема себе си и своето творчество. Някои автори гледат на своите съчинения като на плод на зрялост и мъдрост, други - като бягство от реалността, някакво завръщане в детството, в невинността на душата си. Не мисля, че ще се получи фиксация повече във формата, отколкото в смисъла. И формите крият смисъл и идея, стига да ги открие човек. За това трябват изострени сетива.

Дръзка ли е тази вечна мечта на твореца да търси многообразието на Създателя или това е съвсем в реда на нещата?

- Съвсем в реда на нещата си е. В Светото Писание – Библията, пише, че сме създадени по образ и подобие Божие и сме плод на Неговия творчески акт. Той е заложил в нас способности, таланти, умствен капацитет,  невронни мозъчни структури, интелект, умение да развиваме усет към красивото, към естетиката, повик към извисяване на духа си над суетата, над дребнотемието и битовизма. Ако не творим, значи сме потулили Божият образ дълбоко в нас и сме забравили за него.

Какъв е пътят към по-адекватното обрисуване на света, щом той е много повече от думи? Докъде далече в тази посока може да се стигне? Нали сега е време за разхвърляне на „камъните”, разрушаване на старото, за да се отиде към новото съзидание на чисто място.

- Думите са отражение на нашите вътрешни помисли, които на свой ред отразяват познанието, натрупано от нашите възприятия и сетива. Тук има един огромен субективизъм. За един ябълката е сладка, за друг - горчива. За един даден стих или картина са гениални, за друг - не. Важно е никога да не забравяме, че нашата гледна точка е наша гледна точка, но има и други гледни точки, което често не означава, че единият е по-прав от другия. Просто виждаме различни страни на едно цяло.

Затова е нужно смирение и да си признаем, че не сме вездесъщи. По-адекватното обрисуване на света може да се случи, когато всеки творец добави своята гледна точка, без да я налага като единствено правилната. Призванието на хората на изкуството е да създават една духовна „атмосфера“ в ежедневието на обществения живот. Колкото повече гледни точки изразяват, колкото повече са оригиналните им хрумвания, неповторимостта на идеите им, неподръжаемостта на изпълненията им, толкова по цялостна и по-пъстра е „картината“, по-богата на културен „кислород“ е тази духовна „атмосфера“ в даденото общество.

Все повече отправяш взор към това какво оставяш в следите на времето. Къде и какво по-трайно откриваш в тези крехки преходности?

- Човешкият живот е кратък. Ние идваме и си отиваме от този свят. Преди нас са минали стотици поколения - едни от тях са оставили разруха, смърт и печал, други - нищо особено, трети са завещали на човечеството непреходни творби - изящни картини, вълнуващи сонати, гениални литературни творби. Ето, например, светите братя Кирил и Методий са ни оставили писменост, с която си служим и до днес и тя е променила живота ни към по-добро.

Не можем да избягаме от преходността, но можем да оставим следа след нас, която да е градивна, да променя нечия съдба към напредък. Това прави дните ни смислено изживени. Другото, което е важно, е това какво ще отнесем оттук. В древността са погребвали велможите с тяхното имущество, за да им служи то във вечния живот. Днес знаем, че всъщност нищо материално не можем да занесем на оня свят.

Душата ни отлита при своя Създател с всички духовни „придобивки“, които сме възпитали у себе си - търпеливост, човечност, толерантност, мъдрост и т.н. На преходностите трябва да противопоставяме непреходностите, а те са в здравата ценностна система и в моралните норми, дадени ни от Твореца.

Надарена щедро с дара да даряваш обич, и пак от нея да преливаш - така аз виждам твоите 2 по 25 години. А ти как, най-кратко, би ги описала? 

- Моите 2 по 25 бих обобщила в една сентенция, формулирана в един мой стих: „Разбрах кое е важното в живота - надежда не загубвай в беда, обичай хората и вярвай в доброто, и радвай се на малките неща“. 

Интервюто взе: Лияна Фероли

Словесата на Любовта

Усетих, залез стопли ми душата,
почувствах, че пои ме нежен дъжд
и златен прах поръси ми главата,
и небесна синева обгърна изведнъж.

Погледнах във картината и дъх стаих –
без злато, пурпур и простор бездънен,
и вместо рози в нея, капки кръв открих,
останал беше и венецът трънен.

Разбрах – със думи любовта се не описва,
и с краски цветни не може да се оцвети,
със ароматен дъх се тя не помирисва
и в полски цвят не ще да разцъфти.

С душата може само тя да се усети
и с нея може да се види как виси
на онзи Кръст, като звездица свети…
Да, само Тя света ни ще спаси!

Знаех, че те има

Аз знаех, че Тебе те има,
сърцето ми каза това,
на плочата му незрима
личаха Твойте слова.
Затова Те потърсих. Къде си?
В простора безбрежен се взрях,
там нейде зад звездни завеси
от очите Ти блясък видях.
Потърсих Те тук на земята –
във цвете, във буен поток,
следите видях от ръката Ти
по хребет планински висок.
Във слънчева ласка и в песен,
потърсих Те в морски вълни,
гласът Ти, от вятър понесен,
всред птиците чух да ехти.
Тогава погледнах Голгота,
капки от кръв там видях,
в които пулсира Живота,
но пак да Те търся не спрях.
Аз знаех, че Тебе те има
и търсих Те всред нощ и ден…
Ти докосна ме недоловимо –
разбрах. Боже, бил си до мен!

Ще взема

Ще взема краски от зората,
от пролетния дъжд – дъха,
от хиляди цветенца пъстротата,
от птици сладкогласни песента,

от нежната дантела на дъгата,
от прохладата на буйния поток,
от слънцето ще взема топлотата,
от нощното небе – покой дълбок,

от вятъра ще взема повей нежен,
от залеза – червен светлик,
безкрая син на океан безбрежен,
от бурята пък – мощен вик,

от гръм небесен грохота ще взема
и от щурците плахи нощен звук,
и от прашинките на пясък земен,
и малко пламъче от огън лют,

и звезден прах в шепите ще взема,
ще взема, Боже, хилядите чудеса,
ще взема даже цялата вселена…
Сърцето си ще взема да Ти поднеса!

Направи ме

Направи ме арфа, Боже,
с тънки струни сладкогласни,
и пръсти направи ме тоже,
за да извличам звуци ясни,
и устни нека бъда – непорочни,
и меден глас да стана тих,
и дай ми думи – мъдри, точни,
и песен да съм аз, и стих.
И този инструмент пречуден,
що сътворяваш в мене нов,
от живодатния ти Дъх подбуден,
да пее нека за любов,
за вяра, доброта човечна…
Но ако, Боже, Ти сега
не ме докоснеш с обич вечна,
аз безполезна ще стоя така…

О, направи ме арфа, и ръка…

Из „На времето видях следата”.

От Божидара Ангелова