Виолета Бончева и нейният космически фокус - морето

Море
Това е то, недей рисува синьо,
попий дъха му само, взрян в зората,
а залеза, увиснал над скалата,
изпий като шептящо младо вино…  

***

Опитомената луна излива
седефен стълб над залива среднощен
и пристъп  на вълна – зелен и мощен,
телата ни на пясъка 
покрива.

***

Прегаря кладата на свода и пълзи
по рамото на дюна златогрива,
а пяната дантелена залива
една скала с разпуснати коси.

***

Нощта е впрегнала звънливия си чар
и с влюбените вечно будни скита,
и ангел бял в опашката ѝ вплита
един рубиново червен корал.

***

Планктонът е разцъфнал и светлеят
във тъмното телата беззащитни.
Наоколо звучат солени ритми
и бели птици над брега се реят.

***

Какво съм аз и ти какво си -
отломъци сред космоса бездънен,
една следа от тлеещ ален въглен,
и сенки бягащи покрай морето 
боси.