Видях всичко онова, което другите не видяха

- Къде беше досега?

- Тук, наблюдавах те през цялото време, само че ти не разбра.

- Наистина ли? И какво видя?

- Видях всичко онова, което другите не видяха. Виждах отчаянието ти, виждах страха ти, виждах съмненията ти.

- Защо тогава не дойде, за да ме утешиш?

- Мила, всяка човешка трагедия е лична и всеки сам трябва да намери път към решението й. Ако бях дошъл тогава при теб, ти щешеда ме заразиш с болката си. Вместо с любов, щеше да ме напълниш с проблемите и страховете си!

- От колко време си тук и ме гледаш?

- От малко, утре е 999-тия ден...

- Но това е твърде много време...

- Твърде много е, да стоиш и да чакаш някой друг да разреши проблемите ти вместо теб...

- Какво ще правиш сега?

- Нищо, ще те гледам... - Рекъл животът и отместил поредния лист на календара...