Вдъхновението не е лимон, та да го изцедиш

От няколко дни не мога да заспя вечер до късно. Въртя и суча и все става 3, докато ме отпусне и се успокоя и се пренеса в онзи приказен свят, сещате се. Светът, където всичко е възможно. А какво му има на нашия - там не е ли? Но и това ще го обсъдим.

Какво толкова бушуваше, какво толкова искаше да излезе навън, че не ми даваше мира. И в един момент просто хванах дневника и записах. Писах ли писах... То идеи, то проекти, то просто бушуващи мисли и размишления. И в един миг сякаш изпразних всичко от главата си, без мръсното подсъзнание:) И после си казах: "Вдъхновението не е лимон, та да го изцедиш, глупчо!"

Какво толкова се вайкаш, пришпорваш се и бързаш, какво толкова искаш? Просто се отпусни и живей тук и днес. Направи онази среща, която не направи от инат и заради проклетото си его. Направи онази тренировка, която отложи пак заради същото това его, гледайки лайковете си във Фейсa. Направи и онази разходка, останал сам, за да събереш мислите и себе си. Направи това, което незнайно отлагаш.

А какво всъщност правиш? Спираш това, което сърцето ти желае - спираш да живееш! За кога го отлагаш? За след смъртта ли? Затова може би и вдъхновението ти спира или пък не? 

После малко по малко успокоил се, се сещам... лежейки и размишлявайки отново до 3 през нощта. Вдъхновението е този така пъстър и цветен живот, изпълнен с болки, падения, радости, успехи, постижения.

Сети ли се сега? От тях идва целият твой сок, лимоне! Следващият път, когато пак се завайкаш къде е твоето вдъхновение, просто поспри и си припомни - как се изцежда лимон или как се живее живот...  

Посветено на всички артисти и хора на изкуството в България!