В любовта даваме това, което нямаме

Една простичка истина за любовта: често не знаем как да я дадем. Това да обичаш и да разбираш обекта на любовта си, са две толкова различни неща, че хората често се изненадват как са "дали всичко" на някого, а той се е оказал неблагодарен.

На пръв поглед може и да изглежда така, но опитът ми като психоаналитик ми показва нещо много по-дълбоко, за което малко хора се замислят.

Става въпрос за желанието и защо е толкова важно да осъзнаеш собствените си желания, преди да опиташ да отгатнеш какво иска човекът до теб. Ако не си много наясно с това, започва едно дълго объркване и се озоваваш в странни ситуации в търсене на естеството на проблема.

На първо място, ние сме доста непохватни в умението да се поставим на мястото на друг. Мислим желанията си за универсални и това не помага. Ако ти самият си гладен, е трудно да не ти се струва, че най-важното, което може да дадеш на любимия, е храна.

Същата тенденция се наблюдава и в емоционалната подкрепа, която даваме на близките си. Ако се чувстваме нещастни, опитваме да правим тях щастливи; ако ни е трудно да напреднем в кариерата, се концентрираме върху успеха на партньора си; ако желаем утеха, се хвърляме да утешаваме; имаме ли нужда от свобода, даваме на другия свобода, дори и да не я иска.

Съветът "дръж се с другите така, както искаш да се държат с теб" е прекрасен, когато става въпрос за уважение, култура, социална адаптация. Но за съжаление, е много контраинтуитивен, когато става въпрос за любов.

Ако приемем, че двама души вече са засвидетелствали обичта и желанието да са заедно, то начинът, по който го правят, често е начинът, по който искат (съзнателно или не) да бъдат обичани. Хората никога не съвпадат напълно в навиците си за обич. Истински натоварващото в иначе наситени с любов връзки е, че любовта не е достатъчна тази връзка да продължи.

Ето защо и не давам съвети как да имаш чудесна връзка. Параметрите тук са толкова много, че почти изцяло зависят от това, което желаеш ти, както и човекът до теб. Ако се окаже, че ви е лесно да си го дадете, то задачата до голяма степен е решена.

А единственият простичък трик е да се вгледаш в това, което другият с цялата си нежност ти дава, и да му дадеш същото, защото парадоксално това е, което му липсва най-много. По същия начин, вместо да се втурваш да правиш непоискани услуги и да задушаваш с грижата си, може да се вгледаш в себе си и да определиш какви са желанията ти, след което да опиташ да ги изкомуникираш.

Това няма да направи никоя връзка перфектна, разбира се. Някои от вас ще осъзнаят, че искат прекалено различни неща и че не са способни да си ги дадат, но поне ще знаят какво точно не върви. А останалите ще си спестят много време и нерви.

Още интересни статии на автора може да откриете на Milaswellness.com.