В чуждата квартира

Какво да правим, когато представата за взаимност и свързаност се различава за двамата?

Любовта му

Прави те част от живота му, като те внедрява в него. Буквално. Първоначално започва да те вписва в графика си, за да планира да те види. Запознава те с всичките си приятели и те представя сякаш си много доброто му попадение.

Прегръща те пред тях, казва хубави неща за теб. Усмихва се и се радва, че си там. Следват родителите – най-трудната част. Но той знае, че не може да не те харесат. И е прав.

Отпада графикът за срещи, разбирате се кой кога ще отиде в чуждата квартира. Подрежда стаята си и си представя как сте двамата в нея, кой къде ще се позиционира и какво ще върши.

Как ще вечеряте със съквартирантите му, как често (през няколко дни) ще идват и всички останали негови приятели (които вече са и твои).

Споделя любовта си не като ти казва, че те обича. Не ти прави закуска и кафе. Не си спомня много от нещата (личните твои битовизми), които му споделяш. Но винаги ти казва, че ако искаш нещо, ще опита да ти помогне.

Представя си живота си с теб, но и с другите, просто всички заедно. Личното пространство се простира до там, че съквартирантите му не присъстват, докато правите секс. Знаете си всички всичко – от какъв цвят бельо сте избрали, до какво сте пили и яли през деня.

Като в общежитие – всичко е споделено. Храна, усмивки, лоши настроения, разговори. Той ти се обажда, праща ти сърчица и целувки. За важните ситуации говори с всички и общо се взема решение. Но надделяват чуждите думи.

Защото колкото и добре да мисли, че си внедрена в света му, знае, че ти имаш свой собствен, който той не разбира. Не може да се пригоди към твоя, затова ти стоварва своя.

Искаш или не, ти се налага да влезеш в чуждата квартира и носиш често чуждите обувки. Не че не са удобни, просто са на височки токчета, път за твоя път равната подметка е задължителна.

Желанието му е да станеш едно от естествените неща в ежедневието. Да си неразделна част от него, но то ще бъде същото, макар и с един "ангажимент" по-натоварено. Всичко е приказка, рай.

Ти си прекрасна – всички те харесват, затова иска да е с теб. Отговорна си – затова иска деца от теб. Честна си – няма да го излъжеш и изневериш. Готвиш – по-добрият вариант от храната в пластмасова кутийка от магазина. Подредена си – няма да се налага да чисти.

Прагматизъм!

Любовта ти

Опитваш да се напаснеш в неговия свят. Почти ти се получава, защото си много добра в това да поставяш чуждите необходимости пред своите. Имаш нервни изблици – но той не ти обръща внимание.

Не му казваш, че го обичаш. Помниш всичко, което ти казва – къде ще ходи, кога как се чувства, кога как се е държал. Жена. Въпреки че, обитаваш временно бърлогата му, ти сякаш си поставена изкуствено там.

Правиш всичко с всички, но не като всички. Винаги с поне един поглед си различна. Искаш любовта ви да създава свят, а не да приспособява. Искаш да градите, не да събирате парчета и да сглобявате пъзел.

Винаги има пукнатини. Представата ти е, че ще имате отделен личен живот. Че през вечер ще се събирате с приятели, но в отделен дом. Те ще ви гостуват, вие на тях. Няма да знаете с какво ще са облечени под роклите и панталоните. Не искате да знаете.

Искаш той да пита теб, когато има дилема. Искаш двамата да решите какво ще сготвиш за неговите приятели. Искаш той да иска теб като теб самата. Искаш да не му е скучно само с теб.

Личното пространство, затова е лично – не е нужно околните да знаят с какво се храним и имаме ли добър интимен живот. Искаш да се държи с теб еднакво, независимо дали сте сами или с приятели.

Искаш да знаеш, че може да понесе и преживее изблиците ти, но като е осъзнал причината за тях. Искаш да помни, какво си споделила, защото и без това рядко го правиш.

Той

Иска те като част от цялото.

Ти

Искаш той да е цялото.