Улица "Живот"
Моментът, когато осъзнаеш, че животът е вечното движение от първия ти ден на тази планета до последния дъх в това тяло е събитието, което очертава разбирането ти за случващото се около самия теб. Процесът е букет от различни ключови действия, контролирани както от теб, така и от хората, които са навлезли в твоя живот.
Цялата тази палитра от действия и емоции изкривява представата ни за живота и доста често си позволяваме да я определим като нечестна, несигурна, безсмислена дори, но ако нещо е писано да се случи, то тогава нашето мнение няма никакво значение, но действията ни го определят изцяло. Действията – избираш, изпитваш, променяш, създаваш, разрушаваш – са тези неща, които не само определят жизнения ни цикъл, но и създават облика ни.
Цял живот се движим по тази земя като на магистрала с много завои, разбити пътища и знаци, които често пренебрегваме или не виждаме, но и в двата случая продължаваме да караме бясно. Не спираме и за секунда, не защото не искаме, а защото е физически невъзможно. Въпросът е не да спрем, а да свалим прозореца на возилото, ако разбирате какво искам да кажа!?
По тези пътища срещаме и други като нас, хора със собствен багаж или скитници, търсещи светлината в края на тунела, някой, който да им подаде ръка. Отново ти избираш дали ще отвориш багажника или не. Няма ли да бъде по-хубаво пътуването, ако споделим седалката до нас с някой друг? Разбира се, че да.
За да разберем дали нашите решения са били правилни или не в дадена част от живота ни, ние трябва да продължаваме да "караме", да не спираме и да се оглеждаме за подсказки и помощ. Оставете душата си отворена за идеи и нови попълнения, бъдете като хамелеони, адаптирайте се към промените така, че да можете да извлечете само хубавото. Оставете моралния си компас на една страна, нека той да не сочи на север постоянно, нека поне веднъж да се обърнем и тръгнем на юг. Там, на където птиците отлитат при появата на студения период.
И както всяка част от нашето тяло, всичко е по две, така е и животът. Няма само едно решение, не всичко е фиксирано, а точно обратното – толкова сме се засилили към нашите успехи, мечти, че преминаваме на бърз оборот и пропускаме възможностите, които биха ни предоставили дори по кратки пътеки, по които да стигне по-бързо до така желаната от нас дестинация!
Несъответствията между това, което смятаме за най-важно за нас и реалността често се оказват най-големите битки в нашия живот. Точно толкова бурни и широки, колкото са океаните в лицето на човека. И все пак, вярвам в човека, който искам да бъда някой ден. Вярвам в свободата на отворения път. И както в една песен се казва "И моето мото продължава да е все същото: Аз вярвам в добротата на непознатите. И когато съм във война със самия себе си, аз се движа, просто се движа".
Искам това движение да ме направи човек, който да няма какво да губи, няма какво да си търси обратно, няма какво да желае повече, освен да остави след себе си онзи едновременно приятен и стряскащ аромат на бензин. Бензинът на живота, който е нужен за да живееш така, както само ти искаш и желаеш. И ако кажа, че не бях планирал да бъда този човек от самото начало, то тогава бих излъгал, защото знам, че съм роден да бъда личността, която съм сега. Принадлежащ на никого, по-скоро на целия свят, нямащ много, но желаещ всичко. Всичко онова, което аз не съм, но би ме направил още по-добър. Знам, че звучи наивно и егоистично, но това съм аз. Луд, но свободен да карам на където сърце ми желае!
Прочетете още на: siopathic.wordpress.com
