Целувка в моята църква
Целувам те... а нощта ме обгръща загадъчна и топла, сливам се с мекотата на устните ти. Миг чувствен полъх като лек ветрец преминал през нас... неизразима топлина преминава през цялото ми тяло...
Миг наслада, миг, който искам да затворя в себе си и никога да него изпускам да си отиде. Целувам те... не искам да спирам... устните ти ме притеглят в своята невинна мекота, усещам те толкова близо до мен, твоята плът, по която пробягват изгарящи тръпки, разливат се на вълни... и ние плуваме в тях.
Забранено желание си ти... може би още не го усещаш... може би сънувам, но не искам да се събуждам... Ти си моята църква, моята безумна вяра в целувката. Но си е толкова моя, дори насън е толкова истинско, че няма начин да не повярваш в него.
Този полъх те привлича, той те тегли неустоимо и завладяващо, един кладенец, от който може да пием, без да спираме. Тайно и страстно. Една малка наша тайна, която да си бъде само наша, която да те измъква от сивото, еднакво ежедневие. Този полъх достига и до теб и те притегля като вълни на развълнувано море. Един забранен път, по който да тръгнеш. Път, пълен с наслада...
Вкусвам от сладостта ти, от този полусолен вкус на кожата ти, който ме отвежда до други хоризонти. Нещо необикновено е твоята кожа, с цвят на алабастър. Пръстите ми се спускат игриво и нежно по твоите рамене и усещам лекото ти дихание, което се слива с въздуха. И така тази нощ сътворяваме един наш свят и се пренасяме там.
Почувсвай я, сънувай я, тайната. Стрелките спират и дори само звученето на думата ме кара да почувствам скритото... толкова близо...дори далечно. Имам те цял и съвършен, лъчите на луната галят тялото ти и го осветяват, очите ми попиват всяка извивка от теб. Ръцете ни се вплитат, изследваш с нежност гърдите ми, пръстите ти рисуват върху тях и продължаваш като индигов воал да ме покриваш.
Движенията ти са бавни и дълбоки, тръпнещи и изпълващи ме цялата, сякаш не се намирам в собственото си тяло, а се гледам отстрани и сякаш притежаваш цялото ми съзнание. Покриваш ме с меки целувки, които отново и отново ме водят до моята тайна църква. И там се моля тези ласки никога да не свършват.
С всяко докосване и целувки изграждаш моята църква и ме отнасяш пред нейния олтар, от който взимам вяра за нашата любов, и където продължаваш да ме целуваш и галиш, защото с тях ми даваш спокойствие.
Тази нощ ти ме покоряваше, ръцете ти ме изучаваха и луната се вплиташе в нашите два силуета, завити от сенките на тъмните стени.
По кожата ти усещах капчици пот, които се превръщаха във влага, полепваха по мен и така плътта ти рисуваше извивки върху моята плът.
Два силуета, които се оглеждат в пламъка на средновековни свещи, танцуващ лудо по тавана на стаята.
Ако харесвате текста, подкрепете авторката му чрез бутона Гласувайте на bukvite.bg.
